В един от поредните си работни дни той обаче влязъл с угрижен вид в дома на човека и започнал мълчаливо да се преоблича за работа.

Домакинът забелязал, че нещо не е наред, и от любезност го попитал:

– Днес не ми изглеждаш много добре. Да не се е случило нещо лошо?

– Ами… какво да ти кажа. Проблеми. Звъняха от банката. Просрочил съм си кредита. Трудно се живее, но какво да се прави… – казал майсторът и подновил работата си от предишния ден.

Той работил известно време, след което излязъл от банята и притеснено се обърнал към работодателя си:

– Много ми е неудобно да ти го кажа, но смятам днес да не работя повече. Изгоря ми бормашината. На доста години беше и ще се наложи да я сменям вече. Съжалявам, ще се постарая утре да продължа работата си.

Той излязъл, но не минали и 5 мин., когато се върнал с още по-разстроен вид:

– Явно днес никак не ми върви – казал той. – Сега пък колата ми отказа да запали. Неудобно ми е, но може ли да ме закараш до вкъщи?

– Е, как няма да те закарам. Няма никакъв проблем. Хайде, идвай и да тръгваме – с разбиране отговорил другият мъж.

По време на пътуването майсторът седял, без да продума, нервно мачкайки каскета си. Той живеел в малък квартал накрай града. След като пътували около 15 мин., пристигнали до малката му спретната къща.

Майсторът слязъл и настоял спътникът му да влезе за малко вътре.

– Искам да ти благодаря за това, че ме разбра и ми помогна. Нека да те почерпя поне с едно кафе и да се запознаеш със семейството ми.

Мъжът, наел майстора, приел искрената покана на майстора и тръгнал след него през двора. Докато се приближавали към къщата, майсторът неочаквано спрял пред малко дръвче и докоснал с двете си ръце едно след друго няколко клончета.

Когато се спрял пред входната врата, по лицето му нямало и следа от тревога, а напротив – усмихвал се. Поздравил радостно жена си и целунал децата си, които се втурнали да го посрещнат. Сякаш не бил същият, цялото напрежение от лицето му било изчезнало.

Гостът се запознал със съпругата на майстора, постоял малко, колкото да изпие кафето си и да поговорят. Станало късно и той трябвало да си тръгва. Домакинът го придружил до колата му, за да го изпрати.

Мъжът не бързал да седне в колата. Мъчела го някаква мисъл и той все пак решил да попита нещо домакина си.

– Много се извинявам за любопитството си, но ми е много интересно какво направи с дръвчето пред дома си. Някакъв ритуал ли беше това с докосването?

– О, няма нищо. Това дърво за мен е дърво на проблемите – отговорил майсторът с усмивка. – Всеки от нас си има проблеми, а се случва например в ден като днешния те просто да следват един след друг. Но защо трябва да ги нося вкъщи и да товаря и близките си с тях? Затова когато се прибирам вечер вкъщи, аз съм си нарекъл това дърво за тях и ги окачвам по клоните му. После се помолвам на Бог да има грижата за тях. А на сутринта, когато изляза, пак си ги вземам. Може и да не ми повярваш, но сутрин те вече не са така големи, колкото ми се е струвало предишната вечер.

Сигурно се питате как ли е реагирал мъжът, слушайки за дървото на проблемите. Ако е разбрал дълбокия смисъл на казаното, сигурно би изказал възхищение от идеята, а след това и сам би започнал да практикува същото – да си нарече дърво на проблемите и вечер „да оставя” ежедневните си проблеми на него, а сутрин да ги „взема” – вече много по-малки и незначителни.

Ако пък не е успял да разбере смисъла на казаното, от учтивост просто би замълчал, но би си помислил, че майсторът му е много странен и се държи доста налудничаво.

Но по начина, по който реагира, след като разбира за това какви беди са сполетели майстора му, по обратния път към къщи сигурно би размишлявал, докато шофира, за това, че всеки има проблеми- и големи, и по-малки. Понякога те следват толкова бързо един след друг, че човек не може да си поеме дъх, за да посрещне адекватно следващия.

Но истината е, че каквото и да правим, най-важното е да решим за себе си как да посрещнем ежедневните проблеми.

Дали да изпаднем в отчаяние, или да се борим да ги преодолеем.

Дали да се оплакваме и да се самосъжаляваме, или да търсим изход.

Дали да товарим с тях близки и приятели, или просто да понесем отговорността да се справим.

Най-важното е да не се поддаваме на отчаяние и да потърсим решение, а то винаги съществува. Не е нужно да се прибираме вкъщи изнервени и стресирани и да изкарваме всичко на семейството си. Никой от близките ни не е виновен, че не ни е провървяло в нещо: че колата се е повредила, че кредитът е просрочен, че сме изгубили ценен документ, че сме останали без работа и т.н.

Винаги има изход и винаги има решение. Проблемите, големи и малки, могат да бъдат решени, разбира се, и с помощта на семейството ни, но без излишно напрежение и драми. А ако отлежат през нощта на нашето „дърво на проблемите”, на сутринта със свежа мисъл можем да намерим най-доброто решение за всеки проблем.

Нали и народът още преди векове е разбрал, че „Утрото е по-мъдро от вечерта”. Просто ни трябва спокоен размисъл и вяра, че има изход от всяка ситуация. Може да отнеме повече време и повече усилия от наша страна, но трябва да бъдем търпеливи. Трудностите каляват волята и характера, а когато човек трябва да преодолее някакво изпитание, му трябва сила и упоритост, за да не се отказва.

Просто трябва да бъдем уверени в себе си и да приемем, че проблемите са част от чудото, наречено живот, а той е пълен с изненади – и добри, и лоши.

Материалът Как да направим по-лека срещата с проблемите е публикуван за пръв път на Hralupata.