Станало така, че една нощ кучетата изровили дупка, влезли в обора и успели да умъртвят много от овцете. Когато на сутринта бедният човек видял мъртвите животни, бил много разстроен заради огромните щети.

Отишъл веднага при съседа си, но ловецът само вдигнал рамене и казал:

– Нямам представа как се е случило това. Много е неприятно, съжалявам, съседе. Но не знам как да ти помогна. Мога само да кажа на синовете си да държат кучетата затворени през нощта. Така проблемът ще се разреши.

На другата сутрин обаче станало същото. Кучетата пак били влезли в обора и отново имало мъртви овце.

Вече много ядосан, човекът пак се срещнал със съседа си и съвсем открито го обвинил за новите поражения:

– Така ли разреши проблема?! Нали уж обеща да затворите кучетата? Само да видиш какво е в обора ми! Не разбираш ли какво ми причиняваш?

– О, съседе, съжалявам наистина – казал ловецът. – Кучетата бяха затворени, но сигурно са излезли през прозорците. Довечера непременно ще наредя на синовете си да затворят прозорците, преди да заспим.

Но нищо не се променило. Добре обучените ловджийски кучета все се промъквали навън. Човекът всеки път се оплаквал от тях на ловеца, той обещавал да вземе мерки, но без резултат.

Овчарят бил вече не само ядосан, но и отчаян, затова решил да потърси помощ и съвет от съдията. Той бил известен като мъдър и справедлив, на много хора бил помогнал да намерят решение на проблемите си и затова бил уважаван в селото.

Селянинът разказал подробно за всичко, което преживял до момента, и зачакал с голяма надежда да чуе съвета на съдията.

– Твоят проблем може да се реши по два начина – започнал да говори съдията. – Единият е да накажа ловеца и да ти компенсира нанесените щети. Но в този случай той ще се настрои срещу теб и ще ти стане враг. Искаш ли това?

– Много ясно, че не, Ваша чест – казал човекът. – Но като няма друг изход…

– Винаги има друг изход. Ако обещаеш, че ще следваш точно моите указания, смятам, че мога да ти помогна.

След като помислил малко, накрая овчарят решил, че няма да може да живее със заклет враг в съседство. Затова приел да изпълни всичко, което му каже съдията. Когато обаче чул указанията му, бил едва ли не шокиран:

– Но… как, Ваша чест! Това е невъзможно! Ще остана почти без нищо…

Но съдията го погледнал строго:

– Нима ще се откажеш от обещанието си? Само ще ме разгневиш и няма да промениш нещата.

– Да, добре, Ваша чест – смирено отговорил овчарят. – Много ясно, че ще постъпя точно така, както ми казахте.

Тръгнал си човекът към дома, но никак не бил доволен как се развили събитията. Бил много потиснат и не бил никак сигурен, че съветът на съдията ще свърши работа. Но нали дал дума, трябвало да я спази.

Веднага отишъл в обора, където били вече съвсем малкото му овце. Имало няколко хубави агнета и той повел две към къщата на съседа си.

Ловецът го посрещнал и раздразнено го попитал какво е станало пак. Овчарят бил силно притеснен, но казал това,  което му поръчал съдията.

– Съседе, знам, че много често те притеснявах напоследък, а ти направи всичко по силите си, за да се разреши проблемът с кучетата. Знам, че не можахме да се справим, но ти все пак имаше желание да ми помогнеш. Затова искам да ти се отблагодаря за това и че беше толкова отзивчив към бедата ми. Ето, водя ти две агнета. Нека бъдат подарък за двамата ти сина.

Ловецът бил много изненадан от чутото и по никакъв начин не искал да приеме подаръка. Но като видял умоляващите погледи на децата си, които били до тях и слушали разговора, приел, за да им достави радост.

Когато станал на другия ден, овчарят видял как момчетата на съседа радостно подскачали и си играели с агнетата в двора. Той решил да погледне какво става в обора и отворил вратата му, очаквайки поредните поражения. Но не забелязал нищо нередно. Не се виждали следи от посещения на кучетата. Излязъл навън и погледнал през оградата към двора на ловеца. С изненада видял, че в голяма клетка до къщата спели кучетата.

И следващите няколко дни минали спокойно, без произшествия в обора. Овчарят се успокоил, че кучетата вече не са заплаха за овцете му.

На третия ден го очаквала приятна изненада. Ловецът се появил на вратата му, носейки прясно уловен дивеч.

– Заповядай, съседе – с усмивка поднесъл дара си той. – Нося пресен дивеч за теб и семейството ти. Благодаря ти за агнетата, направи синовете ми много щастливи.

Овчарят не знаел какво да каже. Бил силно трогнат и си помислил: „Излиза, че съседът ми всъщност не е лош човек. А аз си мислех толкова лоши неща за него!”

Едва сега прозрял колко мъдър човек бил съдията. „Съдията излезе прав – си казал той. – Наистина винаги може да се намери друг изход и той да се окаже много по-добър!”

Да, когато има конфликтна ситуация, винаги може да се намери още един изход, освен обичайния, към който се обръщаме най-често. А той е да не отговаряме на злото със зло, когато се чувстваме ощетени или обидени.

Но колко от нас избират втория? Вместо да удряме и да наказваме, да отговорим с добро, да се усмихнем и да подадем ръка? Този начин е винаги по-добър и за двете страни. Конфликтът няма да бъде разпалван допълнително, защото когато се води война, жертви се дават и от двете страни.

Гневът е лош съветник, а усмивката може да победи и най-силния гняв. Може да стане така, че враждуващите страни да научат по нещо от ситуацията: да са по-внимателни, да зачитат другите, да бъдат по-смирени, да се научат да прощават.

Затова всеки път, когато попаднете в конфликтна ситуация, спомнете си притчата за овчаря и ловеца и може би вътрешният ви глас ще ви нашепне: „Спокойно, винаги има и друг изход”.

Материалът Другият изход е публикуван за пръв път на Hralupata.