Той е от онези дето са започнали от нулата. Даже не от нулата, а някъде под нея. Обаче стъпало по стъпало е вървял нагоре. Сам! Както се извървява пътя достойно. Както се извървява пътя правилно. Единия крак пред другия. Срещне ли препятствие, премества го… че може и друг да реши да минава по тоя път. Не заобикаля! Не прескача! Не мами за да стигне по-бързо. Методично! Върви правилно: Единия крак пред другия! И за разлика от други, погледне ли се в огледалото, знае кой го гледа оттам. Честта си я е постигнал… с честност. Достойнството си го носи всеки ден. Гръмки думи няма – ДЕЛА! … и това стига! Някак достатъчно е!

Някога предавали ли са ви? …мен също! Толкова пъти, че не мога да ги преброя вече. Очаквано! Неочаквано! Случва се… и само как души! Точно това задушава. Сграбчва те за гърлото и не можеш да дишаш. Не можеш да вярваш пак! Не смееш да обичаш пак! А той… той е лек, като планински въздух. С него дишаш! Дълбоко! И ти е спокойно. И обичаш… Той не просто те слуша, чува те! Не те гледа, вижда те! Бях забравила колко е хубаво някой просто да те вижда! Да вижда теб! Не външността ти! Не какво имаш! Не от какво семейство си… ТЕБ! Единственото нещо, което е важно за него. Неговият свят се слива с твоя. Не се върти около теб, нито ти около него! Слива се! Енергия, души, сърца, тела, съдби… преплитат се и се свързват и никой не е център на другия. Центъра сте двамата. Няма битка! Няма борба за надмощие! Няма безмислен инат!

Казват, че жените обичаме уверените мъже. Че именно тяхната увереност е това, което ни привлича… Боже! Каква заблуда! Не се сещам за нещо по-отблъскващо от мъж, който крачи така, сякаш земята под краката му, му принадлежи и то в свят, в който нищо не ти принадлежи истински. Всичко е назаем! За малко! За по-дълго! И когато осъзнаеш това, когато осмислиш тази простичка истина, тогава цениш! Цениш времето си, цениш хората. Благодарен си! Срещали ли сте някой, който просто е благодарен, че те има? Че дишаш! Че си жива!

Говорим за ценности! Сещате се, една позабравена дума. Един позабравен идеал! А колко хубаво е да си припомниш и после да не забравяш никога, че смисъла е в това да цениш и да се чувстваш оценен. Че в края на деня прегръщаш и ръцете ти са пълни. И дори когато сякаш целият свят е тръгнал да се руши, а ти си на една крачка от отчаянието, колко е хубаво да чуеш едно тихичко прошепване в ухото си. Едни думи, които са само за теб: „Хей, тук съм! Аз имам теб, а ти имаш мен!“ …и това е достатъчно. Достатъчно е, друго не ти трябва. Другото не е важно. Имаш си… достатъчно!

Мария Миразчийска – #Мариачи

Материалът ДОСТАТЪЧНО е публикуван за пръв път на Hralupata.