Като чуло това, момиченцето се затичало към стаята си. Бързо извадило скритата си  касичка, изсипало събраните монети и внимателно ги преброило.

Като стискало здраво касичката си, момиченцето бързо излязло през задната врата. Знаело къде е близката аптека и тичайки, изминало няколкото пресечки до нея.

Извадило 50 цента от касичката и ги сложило на щанда пред аптекаря.

– Какво ти трябва, момиченце? – попитал той.

– Чудо, трябва да купя чудо. Имате ли? Моето братче е много болно, за него е – все още задъхано от бързането казало детето.

– Моля?! Чудо ли? – възкликнал изумен аптекарят.

– Да, за братчето ми Матю. В главата му расте нещо лошо. Тате каза, че само чудо може да го излекува. Колко струва едно чудо?

– О, дете, съжалявам! Аз не продавам чудеса – казал с тъжна усмивка аптекарят.

Момиченцето обаче не си тръгвало и продължавало да настоява:

– Но аз имам пари да платя. Ако не стигат, ще се опитам да намеря още. Ако знаете, кажете ми: колко струва чудото?

В аптеката стоял и един добре облечен господин. Той чул разговора, отишъл при момиченцето и го попитал:

– А какво чудо трябва на брат ти?

– Не знам – отговорило то и очите му се насълзили. – Той е много болен и му трябва операция. Татко обаче няма пари да я плати и каза, че трябва чудо. Аз дойдох тук да купя чудо с моите спестени пари.

– Колко са парите ти? – запитал мъжът.

– Само един долар и петдесет цента, но мога да намеря още малко – много тихо отговорило детето.

– А, това се казва съвпадение! – казал с усмивка мъжът. – Точно толкова струва чудото за малки братчета.

После взел парите от ръката на момиченцето и му казал:

– Хайде, дай ръка и ме заведи у вас. Искам да видя брат ти и да разговарям с родителите ти. Може и да имам чудото, което ви трябва.

Момиченцето не знаело, че мъжът бил известен хирург. Той направил безплатно операцията на Матю. Скоро момченцето било вече у дома и бързо се възстановявало. Майката все повтаряла, че операцията му била истинско чудо и кой знае колко щяла да струва.

Тогава момиченцето се усмихвало, защото знаело каква е цената – един долар и петдесет цента.

А ние можем да прибавим – и детската вяра в чудеса. Децата възприемат света по-различно от нас, възрастните. Понеже са по-беззащитни, те развиват свой защитен механизъм. Започват да вярват, че има сила, която ще ги предпази и ще им помогне. Тази вяра развива способността им да мечтаят, да си поставят в бъдеще цели и да се справят с неуспехите.

Вярвайки в нещо, децата, по-късно зрели хора, ще имат желание да правят промени и да реализират идеите си.

Когато очаква чудо, детето търси доброто, а самото то става по-добро.

А чудеса се случват, но само на тези, които вярват в тях. Чудото е вярата в себе си, а когато успеете, това всъщност е чудото. То се е случило, защото сме го потърсили. Малкото момиченце го открива в аптеката, но чудесата са навсякъде. Просто трябва да се научим да ги забелязваме и да съхраним детската вяра, че ги има.

Материалът Притча за детето и чудото е публикуван за пръв път на Hralupata.