С добрата си усмивка, с неповторимото чувство за хумор

 и готовността да отстоява принципите си докрай, Гочето, колегите му го наричат така, остава в спомените на съпругата си, двете си дъщери, внучките си, колеги, приятели и всички зрители. Отива си през 2011г. по ирония на съдбата точно Деня на хумора и шегата 1 април.

Комикът, чийто реплики стават едва ли не вицове, е роден на 7 май 1928г. в село Костенец, Ихтиманско. Баща му е преселил се от Македония свещеник, работейки преди това като учител. Майката е много начетена жена и тя му предава своя артистичен талант.

Актьорът често обича

 да си спомня за детските години,

когато е стоял на гарата и наблюдавал влаковите релси. Като дете през ваканцията е нямало влак, който да не посрещне и да не изпрати. За него влакът е нещо, което идва от други страни, от друг свят и от друг живот. Особено захласнато гледа „Ориент експрес” – винаги спуснатите завески карат него и другите деца да гадаят какво ли има  зад тях.

Затова и един от най-прекрасните му спомени е денят, в който влакът спира за вода на тяхната гара и момчето се качва да го разгледа. А когато през 1938г. „Ориент Експрес” дерайлира на гарата, десетгодишният Георги първи съобщава на началника за „падането” на влака.

Георги Русев също като баща си работи като учител, но само за една година – достатъчна, за да стане любим на учениците си заради шегите си. След това завършва ВИТИЗ и започва кариерата си в Пловдивския театър, където остава 9г.

Следващото му назначение е в Младежкия театър, но заедно с други актьори

е наказан с уволнение от Тодор Живков

заради скандал. По това време Георги Русев е съюзен председател и е в групата актьори, които смятат, че Вили Цанков трябва да определя художествената политика на театъра. Има други, които не одобряват това. Макар че самият Тодор Живков настоява  да се помирят, Гочето и останалите с него държат на своето. Така определят и последвалото си изгонване от театъра.

Русев намира работа в Пернишкия театър и остава там 24г., като 13 от тях е негов директор. Постановката „На дъното”, която прави с актьорския състав, привлича колеги и театрални критици. А това е била мечтата му – постановка, за която да говорят всички.

Отказва се от поста на шеф, когато театърът остава без средства и няма пари да плаща на актьорите, а напротив – трябва да ги съкращава.

В следващите години Георги Русев

основава известния  Малък градски театър

„Зад канала” и играе в постановки на Народния театър и Театър 199. Става абсолютен любимец на зрителите в края на миналия век. Никой  не помисля да гопенсионира, даже когато е на възраст. През 2006г. Гочето сам слиза от сцената.

Ролите му в театъра за забележителни, но

киното го превръща в абсолютна звезда.

Започва да играе във филми много късно – когато е на 37г. Макар че всички актьори се надпреварват да участват в многолюдни сцени, той не се изкушава от парите и не иска да участва в масовки.

Когато обаче го намира режисьорът Георги Мишев, той не само прави роли за него до края, но му става и голям приятел. Приживе Русев признава, че ако не е бил той, снимането му във филми щяла да бъде още по-късно.

Славата идва за Георги Русев

с филма „Преброяване на дивите зайци”. Следват „Селянинът с колелото”, „Матриархат”, „Оркестър без име”, „Вчера” и още десетки. Актьорът обаче много се дразни, когато го възприемат само като човек, който разсмива. Всъщност той казва за себе си, че е много остър, когато трябва да направи конфликт.

Макар да играе дребнодушни персонажи, в живота Гочето е

много обикновен и непосредствен.

Никога не издребнява в отношенията си с другите. Журналистът Пенчо Ковачев си спомня как Русев плащал понякога и неговата сметка в пицарията, в която често ходели. Казвал, че плаща в нея с 30% намаление, защото бил „талисман на заведението”.

Ковачев обича да разказва за момента, когато Георги Русев трябва да произнесе речта си през 2006г., когато ще го награждават с „Аскеер”. Актьорът му прочел написаната предварително реч. Тя била смешна и закачлива. Журналистът нищо не казал, макар да  помислил, че не е много подходяща за случая. За негова изненада на тържествената вечер приятелят му произнесъл съвсем различно слово. На въпроса му защо я е променил, Русев само се усмихнал, сякаш искал да каже, че не е искал да се величае прекалено много пред колегите си.

А става любимец на всички точно за това – че познава такива типове хора, чиито образи пресъздава, но самият той не е като тях и не е нито еснаф, нито има дребни амбиции.

В личен план Георги Русев

се радва на жените, които го заобикалят. Съпругата му Надежда Попова е  инженер-химик и с нея живее 55г. Имат две дъщери и той доживява внучки и правнучка. Все жени, с които е щастлив. Не успява да види правнука си Александър.

Преди да си отиде, Гочето заръчва на семейството си да се обичат и след него. Те така и правят. Събират се на трапезата поне веднъж седмично при Надежда, а тя готви за тях и ги посреща с любов.

Гордее се, че в селото на съпруга й е открита негова паметна плоча и че в квартал „Малинова долина” на София една уличка носи името му.

Георги Русев, актьорът, който може да има всичко, се задоволява със скромния си начин на живот. Въпреки предложенията за големи хонорари за снимки в реклами, той никога не прави компромис с голямото изкуство. Целият си живот прекарва в обикновена панелка, никога не е имал кола, нито сметка в банките. Затова пък си остава любимец на народа, както пише и на паметната му плоча, заради онези „малки” роли, които изиграва с големия си талант.

Материалът Георги Русев: любимецът на зрители и режисьори е публикуван за пръв път на Hralupata.