Кога е най-подходящото време да засеем бамя?

Бамята е член на сем. Слезови и много наподобява на хибискуса или на памуковите растения.У нас от всички сортове бамя най-популярни са „Каваклийска”, „Лясковска” и „Пловдивска”.

Семената на бамята се засяват най-късно от всички зеленчуци, обикновено в средата или края на месец май. Неписано правило за градинарите е, че подходящото време съвпада с цъфтежа на акациите.

Бамята е топлолюбива зеленчукова култура, затова и задължително условие е температурата на почвата да бъде около 18° на дълбочина 10 см.

Как се засяват семената й?

Ако вече е настъпило времето да засеем черните семенца на бамята, трябва да изберем подходящо място за това. Опитните земеделци съветват засяването да става след ранните култури, които освобождават наторени вече с оборски тор лехи – салати, лук и чесън на зелено.

Нужно е да разхвърляме на избраното място малко азотен тор и да прекопаем почвата на 10-15 см.

Понеже в личното стопанство площта обикновено е малка, добре е да се избере сеитба на гнезда. Разстоянието между тях трябва да бъде 35-40 см, а разстоянието между редовете – 60-70 см. Достатъчно е да пуснем 3-4 семенца във всяко гнездо на около 4-5 см дълбочина.

Какви са основните грижи през вегетацията на бамята?

Бамята пониква 10-15 дни след засяването. Около растенията се окопава внимателно. Когато се образуват 3-4 листа, се подхранва с изкуствен тор.

Стъблата на бамята достигат 1 – 1,5 м височина, тя цъфти с големи бледожълти или кремави цветове. Добре е докато растенията са още много малки, да се направи прореждане, за да останат най-силните.

Поливките са умерени, като трябва да се увеличат през периода на плододаване. В противен случай плодовете няма да бъдат толкова много и ще бъдат по-груби.

Подхранването става 1-2 пъти, а борбата с плевелите се води чрез плевене и окопаване. Бамята не се напада от много вредители, обикновено това са листните въшки и брашнестата мана.

След 60-70 дни, у нас това е средата на юли, първите плодове на бамята са готови за откъсване. Те приличат на зелени чушки и са големи колкото пръст, затова и някъде наричат бамята „дамски пръсти”. Трябва  да знаем, че трябва да ги берем всеки ден или поне през ден, докато са млади,  иначе стават влакнести и груби. Можем да разнообразяваме своята трапеза с бамя чак до първите есенни слани.

Бамята като зеленчук не се радва на такава популярност  като доматите, краставиците и пипера например, а нейните качества съвсем не са за пренебрегване. Богата е на витамини от В групата, витамин С, Е и К. Съдържа калций, калий, магнезий, желязо и др. минерални вещества. В 100 г бамя има 90.17 г вода, само 0,1 г мазнини и 3.8 въглехидрати, 3.2 г фибри  и 21мг витамин С.

Освен че е лесно смилаема и е много подходяща за храна на хора с болен стомах, препоръчва се при диабет, за ускоряване на метаболизма, за понижаване на кръвното налягане, за здравето на костите, за намаляване на риска от глаукома и др. Съдържа само 25 калории в 100 г продукт, ето защо е подходяща за хора на диетичен режим. Може би не всеки от нас знае, но от шушулките на бамята се приготвя растителен екстракт, който е естествен заместител на ботокса. Той способства за отпускане на мускулите, а също така и неутрализира вредните вещества и свободните радикали в кожата.

 Бамята не само е изключително полезен за организма ни зеленчук, но и приготвена по различен начин, е много вкусна. Важно е да знаем, че прясната бамя може да се издържи, съхранена в хладилник, най-много 3-4 дни, но не в найлонова торба или в контейнер. Можем да си консервираме бамя или дори да я изсушим.

Ако отделим малко място в градината си и отгледаме бамя, възможно е тя да стане един от любимите ни зеленчуци. И когато през май  усетим мириса на акациев цвят, вече ще знаем – време е да засеем бамя.

Материалът Да засеем бамя е публикуван за пръв път на Hralupata.