Флеминг прави своето откритие случайно, но не и без сериозна подготовка. А такава шотландският биолог и фармаколог, отделно и масон, сър Александър Флеминг, безспорно е имал.

Кой е Александър Флеминг – пътят до лабораторията

Сър Александър Флеминг се ражда във фермерско семейство на 6 август 1881 г. в графство Ейшир. Когато е на 7 години, баща му умира.

На 13 г. Александър заживява в Лондон при брат си Томас, който е практикуващ лекар там. Учи в политехническо училище, а на 16 г. заема писарска служба в спедиторска компания.

Когато започва войната между Англия и Холандия през 1899 г., Флеминг е записан в резерва и става член на Лондонския шотландски стрелкови полк за 14 години, но участва във войната. Наследявайки малка сума от своя чичо, постъпва в медицинско училище към болницата „Света Мери”. По време на медицинското си образование става масон.

След завършване на образованието си младият учен започва работа в бактериологичното отделение на болницата  и това е до края на живота му.

След започването на Първата световна война е капитан в медицинския корпус във Франция. Потресен от кошмара на войната, Флеминг изучава последиците от раните и забелязва, че често лошите санитарни условия предизвикват инфекции. По онова време раните не се почистват и така заразите и гангрените били причина дори за повече смъртни случаи, отколкото самите наранявания.

Съдбоносното решение

Флеминг бил сигурен, че човешкото тяло има удивителната способност да се защитава от всекидневните малки инфекции. От друга страна, смятал, че при по-сериозни заболявания трябвало да се използват други начини, но все още имало и нелечими болести.

Така Флеминг стига до съдбоносното решение – да открие такива лечебни методи и средства, които могат да облекчат човешките страдания.

Своята изследователска дейност ученият продължава в „Света Мери”. Това, което вижда по време на войната, го мотивира още повече да намери лекарство, което да унищожи вредните микроби, но без да уврежда тъканите.

Звездният миг

Всеки в живота си има такъв – един миг, в който се сбъдва нещо голямо, променящо изцяло живота ти, а в случая – живота на цялото човечество.

Звездният миг за Флеминг е през 1928 г. Веднъж той заминава за две седмици в отпуск , като оставя в една паничка развита култура от бактерии на стафилококи. Като се връща, забелязва учуден, че културата е спряла да расте, а на лабораторното стъкло се е образувала някаква плесен. Установява, че тя не само унищожава стафилококовите бактерии, но спира развитието и на други вредни бактерии.

Субстанцията, която Флеминг нарича „пеницилин”, се оказва безвредна за хора и животни. Той публикува откритието си, но то остава незабелязано повече от 10 години. Масовото производство на пеницилина започва едва през Втората световна война, за да спаси живота на много хора.

Александър Флеминг получава Нобелова награда по физиология и медицина през 1945г. Почива на 11 март 1955г. в Лондон.

Днес не можем да си представим лечението без антибиотици и не трябва да забравяме, че откритието на Флеминг е велико самостоятелно откритие в медицината. И нещо друго – през целия си живот идеалистът, алтруистът Флеминг не получава, а и не иска нито пени за него.

Материалът Александър Флеминг – създателят на първия антибиотик е публикуван за пръв път на Hralupata.