Така по време на Втората световна война немците не успяват да защитят информацията на своята шифровъчна машина „Енигма”, а гениалният математик Алън Тюринг става известен като „разбивач на кодове”.

Математикът, логикът и криптографът, смятан за един от бащите на компютрите, умира при трагични обстоятелства. Но за краткия си 41-годишен живот успява да създаде не само машина за разбиване на кодове, но и тест за изкуствен интелект и поставя началото на първите компютърни програми.

Своя житейски път британският математик Алън Тюринг

започва на 23 юни 1912г. Роден е в лондонския квартал „Мейда Вейл”, но е заченат в Чатрапур, Индия, където баща му работи за британската колониална администрация. Майката на Алън е дъщеря на главния инженер на Мадраската железница. Родителите му искат той да се роди в Англия.

През следващите години Джулиъс Матисън Тюринг продължава да работи в Индия и често пътува дотам със съпругата си Сара Стоуни. За Алън и за по-големия му брат Джон се грижат техни приятели.

Алън проявява изключителните си способности още от съвсем малък. През 1936г. е приет в университета в Пристън. Там работи с известния математик Джон фон Нойман и защитава докторантура по математика. Брилянтните му математически способности и неговата ексцентричност силно го разграничават от другите.

Още като студент Алън Тюринг публикува научното си изследване „Върху изчислимите числа, с приложение върху проблема за разрешимост”. В него той използва резултата на математика Курт Гьодел от 1931г., според който в математиката винаги ще има твърдения, които не могат да се докажат нито като неверни, нито като верни.

В Кралския колеж в Кеймбридж Тюринг продължава да развива своя гений. Той

представя своята „машина на Тюринг”,

която може да извършва математически операции с произволни числа. Тя всъщност е само модел, който има контролен блок, извършващ няколко действия: писане, четене или изтриване на различни символи върху лента, както и избутване и пренавиване на лентата. Макар и примитивна, тази машина години по-късно се използва за разработване на първите компютри.

До избухване на Втората световна война Тюринг работи за британската правителствена школа за кодове и цифри на непълен работен ден. Пълно работно време му осигуряват през 1939г.

в „Блечли парк” в Бъкингамшир.

Там се провеждат строго секретни дейности по дешифриране на използваните от Германия и съюзниците й кодове. Тук именно той и Уелгман изобретяват устройството „Bombe”, с което разчитат сигнали от германските военновъздушни сили и разбиват кода на германската шифровъчна система „Енигма”.

Благодарение пък на създадената от Тюринг техника „Banburismus” сигналите на германските военноморски комуникации могат да бъдат дешифрирани от 1941г.

През 1942г. Тюринг разработва и сложния метод „Turingery” и го въвежда в шифровъчната машина „Lorenz”.

Същата година пътува до САЩ, за да обучи американското военно разузнаване как да използва машината „Bombe”.

Когато се завръща, продължава да работи върху своята криптоанализа. А по време на войната разработва устройството за кодиране на реч „Delilah”.

За своята работа за военните Тюринг е награден с Орден на Британската империя.

Във военната база „Блечли парк” се сближава с Джоан Кларк – негова сътрудничка. Дори й предлага брак и тя приема, но на следващия ден той й казва за хомосексуалните си наклонности. Може би затова развалят годежа си.

След края на войната Тюринг

възобновява изследванията си от 1936г.,

свързани с неговата „универсална машина”. Работейки за Националната физическа лаборатория, Тюринг успява да публикува дизайн за „Автоматично изчислителен двигател” – АСЕ, който вероятно става предшественик на днешния компютър. Не успява обаче да реализира проекта и напуска работата си.

Затова пък в друга лаборатория в Манчестър създава изцяло електронен компютър, който има програма, запазена в оперативната му памет. Нарича го „Марк I”.

Интересите на гениалния Тюринг

се насочват към изкуствения интелект и морфогенезата.

Именно той създава тест за изкуствен интелект и онази формула, според която една машина се приема за мислеща, ако човекът, говорещ с нея, не разбере, че води диалог с машина.

Две години преди смъртта си Тюринг публикува книгата си „Химични основи на морфогенезата”, където описва за първи път с езика на математиката процеса на самоорганизация на материята.

Още като ученик Тюринг има хомосексуални увлечения. Когато обектът на първата му любов Кристофър Моккъм умира, Тюринг е толкова разтърсен, че изоставя религиозната си вяра и се превръща в атеист. До края на живота си смята, че всички явления, в това число и функционирането на човешкия мозък, са от материално естество.

Когато е на 39г.,

Алън Тюринг е съден за хомосексуализъм.

Тогава той се намира в Манчестър и има връзка с работник, който обаче го ограбва.  По време на започналото разследване Тюринг признава, че е гей. Понеже това е престъпление според британските закони по това време, е осъден или да излежи присъдата си в затвора, или да започне „лечение” с инжекции естроген. Тюринг избира втората възможност.

Една година по-късно, през 1954г., той е намерен в леглото мъртъв. На пода има недоядена ябълка, а наоколо се разнася миризма на цианкалий. Разследващите приемат, че се е отровил сам, стресиран от произнесената присъда. Но нищо не се доказва, а тялото му е кремирано набързо.

Криптоаналитикът Шон Уайл по-късно казва, че преди края на войната никой не е знаел за хомосексуалните наклонности на Тюринг. Иначе тайните служби са щели да го уволнят и британската държава щяла да загуби войната.

Чак през 2009г. тогавашният министър-председател Гордън Браун след една обществена кампания се извинява официално за отношението на британската държава към Алън Тюринг. Кралица Елизабет II помилва Тюринг посмъртно през 2013г.

Дълго време след смъртта на Тюринг наследството му не излиза изцяло наяве, макар че

годишната награда „Тюринг”

става най-високото признание от 1966г насам.

Едва през 90-те години на миналия век става ясна цялостната работа на Тюринг върху разбиването на кода на „Енигма”, с което той и неговите колеги дешифровчици успяват да съкратят войната с няколко години и да спасят много човешки животи.

Ликът на математика Алън Тюринг ще се появи до края на 2021г. върху банкнота от 50 британски лири.

Материалът Алън Тюринг – разбивачът на кодове е публикуван за пръв път на Hralupata.