7 неща, които се промениха в живота ми след COVID 19
Вероятно никога не сте предполагали, че човечеството ще бъде изправено пред такова предизвикателство като COVID 19. Признавам си, често си го мисля поне аз. Всички планове, които съм правила, окрилена от надеждата за по-добро бъдеще, изведнъж придобиха съвсем нов смисъл – оцеляване ден за ден.
Но както обичам да казвам на моите близки – COVID 19 колкото ми взе, толкова и ми даде. Ето защо не гледам толкова песимистично на всичко случващо се около мен. Вярно е, че загубих много от финансова гледна точка, но спечелих неща, които ще ми бъдат много полезни в бъдеще. Точно тях никога нямаше да постигна, да имам или да разбера, ако не се бях сблъскала с този малък, невидим враг.
И за да ви дам кураж, ще споделя с вас всичко, което се промени в живота ми през последните месеци:
1. Отношението ми към нещата, които ме плашат
След като отминаха първите най-тягостни месеци от пандемията, се мобилизирах и се изправих пред нещата, които ме плашат. Казах си, че или сега ще ги преодолея всичките до едно, или никога. Открих неочаквана сила в себе си и кураж, за който не съм предполагала, че притежавам.
Никога не съм се смятала за слаба или нерешителна, но много от нещата, изкарващи ме от зоната ми на комфорт, хитро отлагах във времето. Така дните си минаваха, а те се трупаха. Ето че COVID 19 се оказа тласъкът, от който имах нужда. И сега, приближавайки се към края на фаталната 2020 година, мога да кажа, че съм доволна от себе си.
2. Навиците ми
COVID 19 красноречиво ми показа, че е крайно време да се отърва от всичките си лоши навици. И тъй като съм съвестна и отговорна по принцип, нямах нужда от повече „убеждаване“. Реших да изхвърля от живота си всички неща, които „крадат“ от здравето, енергията и красотата ми. Е, да трябваше и воля, но такава явно никога не ми е липсвала.
3. Отношението към близките ми
Винаги съм работила много. Не се оправдавам, но често не намирах време да се обадя на родителите си, приятелите и добрите познати, които правят живота ми интересен. Последните месеци принудително ме накараха да изляза от рутината и да оценя много неща около себе си. COVID 19 ми „размаха“ пръст и ми „показа“, че никой не е вечен и трябва да покажа загрижеността си сега – не утре, не когато намеря време, не когато на мен ми е удобно.
4. Отношението ми към работата
Години наред бях един робот, който става рано, работи усърдно, грижи се за семейството си и толкова. Инерцията така ме беше „засилила“, че дори да имах свободно време, не се отклонявах от начертания „план“.
Сега, отново работя със същия хъс, но не поставям работата на първо място в живота си. Искам да имам много други неща в живота си, освен нея. Взех й властта и тя вече не контролира мисленето и поведението ми. Нов човек съм, наистина!
5. Начинът ми на живот
И тук се припокривам с по-горните промени, защото всички те оказаха силно влияние върху начина ми на живот. Първо се промени мисленето ми, после – краткосрочните цели, след това нуждите и желанията ми. Животът ми се преобърна с главата надолу и съм убедена, че е за добро.
Усмихвам се на неща, които преди приемах с досада. Радвам се на това, което само до преди няколко месеца не забелязвах. Открих как да се забавлявам, как да остана позитивна насред хаоса и как да помагам на другите да открият нова надежда за себе си.
6. Компромисите в любовта
Цял живот са ни учили как трябва да правим компромиси в отношенията си с човека до нас. Е, аз спрях да правя компромиси! Казах едно голямо: „Не!“ – на липсата на уважение, на обидите, на лошото отношение, на липсата на признателност . И казах голямо „Да!“ – на хората, които ме карат да се усмихвам и правят деня ми красив.
7. Щастието в малките неща
Само преди няколко месеца възприемах щастието като грандиозни успехи, трупане на скъпи вещи и висок стандарт на живот. Наложи ми се да открия щастието в себе си, за да мога да продължа напред. На моменти сама не мога да се позная в ситуации, които преди ме изкарваха от равновесие. Толкова съм позитивна, че започвам да дразня всички намръщени хора около мен.
В заключение ще кажа, че положителните промени в живота ми не спират. Успях да направя житейските „лимони“ на чудесна „лимонада“.
