Вероятно често ви се налага да общувате с раздразнителни, нервни и намръщени хора. И вероятно сте забелязали, че общуването с тях не отнема много време, преди черните облаци да надвиснат и над вас.
Много е трудно да запазите настроението си, когато гледате мрачни физиономии, когато слушате тъжни истории и когато живеете с всички проблеми на света. Но това, което трябва да помните, е, че не сте длъжни да го правите.
В стремежа си да бъдем добри хора и да покажем съпричастност можем да стигнем до крайности. Няма да решим проблемите на никого обаче, ако самите ние станем негативни, нали? Когато човекът срещу вас ви стресира с непрестанните си грижи и проблеми, преминете в режим на самоизключване. Просто спрете да слушате – звучи грубо, но понякога няма друг вариант.
Всеки човек има свои грижи и ако хаби енергията си непрекъснато за другите, няма да може да се справи с тях. Затова не се обвинявайте в липса на съпричастност. Ако не можете да се дистанцирате, се самоизключвайте.
Първо се опитайте да разберете кои хора, теми и действия ви влияят негативно. Вероятно свързвате нечие поведение със собствените си страхове. Открийте истинския проблем във всяка ситуация и си отговорете защо ви кара да се чувствате неудобно.
Много е важно да не приемате нещата лично и да не ги свързвате със себе си. Това ще им даде допълнителна емоционална тежест, от която нямате нужда. След това се опитайте да промените нагласата си към хората, които ви причиняват негативизъм.
Например, ако човекът обича да клюкарства и това много ви дразни, погледнете на нещата така – този тип хора причиняват по-малка действителна вреда на другите. По-страшни от тях са тези, които не говорят, а направо действат.
Когато разговорът с негативния човек започне да става твърде тягостен, помислете за всички неща, за които сте благодарни. Може би този човек няма това, което имате вие. Може би върви по грешния път и действително непрестанно се сблъсква с препятствия. Опитайте се да му помогнете да влезе във вашето позитивно пространство по един приятелски начин.
Понякога хората, които ни натоварват с нещастния си вид, са ни твърде близки, за да ги избегнем. Възможно е те да са в собственото ни семейство или най-близкия приятелски кръг. И колкото и да се опитваме да им помогнем, те просто отказват да излязат от мрачното си състояние. В такъв случай най-доброто нещо, което можем да направим, е да спрем да им помагаме. Вместо това, можем да бъдем техния добър пример и чрез нашето поведение да ги мотивираме да се променят.
Друго, което трябва да направим, е да поставим здравословни граници. Това означава да регулираме времето, което прекарваме с вечно нещастните хора. За да запазим себе си, това е единственият ни вариант.
Помислете за всички хора с „тежки“ професии. Какво би станало, ако те приемаха проблемите на всеки толкова навътре като вас? Нима биха оцелели? Изградете стена за лошото, негативното и всичко, което ви отнема надеждата, вярата и енергията. Изслушвайте хората, но не приемайте нещата навътре. Ако можете помогнете, ако можете посъветвайте, но не мислете за негативните източници и не им давайте „храна“ в ума си.
В заключение ще кажем, че всеки има моменти, когато е „предразположен“ да приема негативното от околните. Научете се да ги усещате навреме и си давайте време за презареждане.