Дори да не харесвате изцяло града, в който живеете, сигурно в него има и положителни неща: добри училища, много паркове, възможности за професионална реализация. Но по света има градове, в които никой по никакъв повод не иска да живее, градове – настоящи или бъдещи призраци.
Повечето от тях не опустяват само защото ги напускат жителите по някаква причина. Често в основата на построяването им лежи несполучлива идея. Властите може и да одобрят нечий мегаломански проект за нов град или за развитие на район. Но ако става въпрос за град насред пустиня, джунгла или степ, още в началото той е обречен да се превърне в руини. Най-много необитаеми градове има в Китай.
В провинцията на Китай Вътрешна Монголия се намира Ордос, огромен град-призрак. Той е построен през 90-те години на XX в., когато там откриват големи запаси въглища. Големи компании купуват земите на населението, живеещо в степите, и то забогатява бързо. Заради икономическия бум бързо биват построени дори летище и джамия, както и център за съвременно изкуство. Има и такива, които си закупуват домове, за да ги продадат после в печалба. Но надценяването на проекта е налице и никой не се заселва в Ордос.
Строителството на Темза Таун недалеч от Шанхай приключва през 2006г. Това е село, наподобяващо неголям по площ английски град. Макар че е изграден така, че на евентуалните му жители да не липсва нищо, никой не иска живот в него. Така Темза Таун, за чието създаване са изразходени 800 млн. долара, сега служи само като място за чудесни снимки на младоженци.
Като китайска версия на Париж, Тиандученг започва да се изгражда през 2007г. След няколко години се завършват и булевардите, и репликата на Айфеловата кула. Голяма част обаче от китайския Париж остава да живее с местните си корени. Въпреки че има възможност да осигури живот за над 10 000 жители, сега в града-реплика сега живеят само обслужващите увеселителния парк, който е с френска тематика.
През 2006г. властите започват да строят за крал Абдула финансов район в Ер Риад. Офисите му имат 900 000кв.м площ и са разположени в 42 сгради. Построеното обаче се оказва прекалено много и 6 месеца преди районът да бъде пуснат в действие, са закупени само 10% от имотите.
Този град е планиран като въглеродно-неутрален и въпреки старанието да бъде завършен, това не е факт. Но дори и да стане, няма как живеещите в него да достигнат нулевовъглеродните си цели. В Мадсар днес живеят само около 300 студенти от Института за наука и технологии. Проектът е изтеглен за приключване около 2030г., като вероятно разработчиците му са се отказали от нулево-енергийната си цел.
Китайски компании строят градове, превръщащи се в призразци, и в чужди държави. Такъв се оказва построеният град Нова Сидаде в Ангола. С инвестиции от 3,5 мрд. долара на площ от 5 хил. хектара са издигнати 750 жилищни блока на по 8 етажа, 12 училища, 100 помещения за магазини. Въпреки грандиозността на строителството и активната рекламна кампания, от наличните 2800 апартамента са продадени само 220.
През 2005г. е построен град Нейпидо, новата столица на Мианмар. Вложените в него милиарди долари водят до появата на разкошен град в джунглата. Шосето му е 8-лентово, построени са голф игрища, търговски центрове. Но планираният град за милиони жители вече няколко години стои почти пуст, тъй като бедните бирманци не намират смисъл да напускат родния си град, за да живеят в друг. Ако политическата система в страната се промени, Нейпидо може и да процъфти.
Между Северна и Южна Корея има демилитаризирана зона и в нея се намира село Киджондон. То е бутафорно, построено е с цел да бъде пусто, но е електрифицирано. Понеже се забелязва от територията на Южна Корея и от другаде по света, трябва да има образцов вид. Ако използвате качествена оптика, ще видите, че в сградите няма стаи, няма стъкла на прозорците, а пускането на светлините става точно в определено време.
Градът, разположен на 180км от Северния ледовит океан, е моноград, т.е. разчита единствено на подземния въгледобив. Но до 2037г. залежите ще се изчерпят и няма да има работа. Тази тенденция се усеща отсега – всяка година от града се изселват по 2000 души. Обезлюдяването не може да се спре и в някои блокове вече живеят единствено 2-3 семейства. Няма как да се прекъсне канализационната и топлофикационната мрежа. Има известна надежда за превръщането на Воркута в „сухо пристанище”, ако се изгради железопътна линия до океана, но всичко е в самото начало.
Въпреки романтичната си атмосфера, Венеция опустява с всеки изминал ден. От 200 000 за по-малко от век населението сега е около 55 000. Причините, поради които хората напускат любимия град, са няколко. Както може да се предположи, това е ерозията на сградите, но и логистиката и високите цени, наложени заради многото туристи. Честото покачване на нивото на водата в приземните етажи и сутерените принуждават и жители, и посетители да ходят с ботуши и да се придвижват с платформи, което в един момент създава стрес и отказ от пребиваване в такъв град.
По света има и много градове, които са изоставени отдавна, но са популярни туристически дестинации. Това е например Крако в Италия, чиито последни жители го напускат през 1963г. и се преместват в новия град Крако Пескьера.
Руби пък е изоставен град в Аризона. В него е имало голяма мина през миналия век, но сега тя е обитавана от прилепи.
Минен град е бил и Виттенум, намиращ се в Западна Австралия. За синия азбест, копан в близкото дефиле, започват да се изказват предположения, че е опасен за здравето и мината е затворена през 1966г., а целият град – през 2007г.
Известен е и пустият Припят в Украйна, чиито жители са евакуирани в друг град заради взривения реактор в близката атомна електроцентрала през 1986г.
Десетките градове-призраци са тъжни, но интересни за посещение от любителите на странни, дори зловещи места именно заради тяхната призрачност.