От водата, която покрива по-голямата част от нашата планета, до Луната, която я обикаля, има редица странни неща, които науката все още не разгадала напълно. Само си мислим, че имаме обяснение и доказателства за всичко. Всъщност, загадките са много и голяма част от тях ще си останат завинаги такива.
Водата покрива 70% от земната повърхност и поради тази причина е наричана „синята планета“. И все пак, откъде е дошла цялата тази вода? Защо е в такова голямо количество на нашата планета, а в останалата част от Слънчевата система почти не съществува?
Преди около 4 милиарда години, Земята е била суха и скалиста. Откъде се е появила тогава водата? Според една от теориите, водата е „пристигнала“ на нашата планета под формата на няколко огромни астероида, пълни с лед.
Други теории твърдят, че при формирането си планетата Земя успява да задържи водата, благодарение на газове и прах, образували Слънчевата система.
Всъщност, знаем, че преди около 2,4 милиарда години микроскопичните същества, наречени цианобактерии, отделят кислород като отпадъчен продукт и запълват атмосферата с него. Случващото се след това е по-малко ясно.
Нивата на кислород се движат ту нагоре, ту надолу, докато накрая се стабилизират преди около 540 милиона години. Каква обаче е причината за това? Какво довежда до стабилизирането на кислорода? Това е една от най-големите загадки за нашата планета Земя.
Става въпрос за експлозията, случила се преди около 540 милиона години. През по-голямата част от съществуването си, Земята е давала живот предимно на бактерии, еукариоти и ултра прости растения.
В началото на кембрийския период еволюцията води до растеж и сложните същества започват да се развиват с невиждана скорост. Формите на живот на Земята се променят драстично и придобиват мозък, очи и скелети. Ето защо повечето живи същества могат да бъдат проследени именно до кембрийския период.
Според някои учени, експлозията в Кембрия се е случила в резултат на гореспоменатия кислород, който се е стабилизирал по същото време. Според други теории, причина за това са повишаването на температурата и оформянето на плитки водни среди.
Въпреки интензивното изучаване на Земята, все още не измислен начин как да се предсказват земетресенията с точност. Да, прогнози могат да бъдат направени, но тяхната точност е също толкова, колкото и тези за времето.
Съвременната технология не може да се справи с предизвикателствата на планетата. Знаем, че земетресенията се предизвикват от напукване на скалите под земната повърхност, които изпращат сеизмични вълни, но не знаем защо това се случва и как да го предскажем.
Част от причините, поради които прогнозирането на земетресенията е толкова трудно, идва от факта, че не знаем много за тектониката на плочите. Земната кора е съставена от няколко подвижни тектонски плочи. Но кога и как е започнал този процес можем само да предполагаме. На практика няма геоложки доказателства, останали от такъв далечен период. Как и защо е започнала тектонската активност, остава загадка за нас.
Макар да изглежда, че хората са изследвали успешно и най-отдалечените краища на нашата планета, по-голямата част от „сърцето“ й остава загадка. Условията под повърхността не са особено гостоприемни, което усложнява изследването на най-вътрешния слой на Земята.
Години наред учените смятаха, че желязото и никелът съставляват най-вътрешния слой на Земята. През 50-те години обаче се установи, че тези елементи не са достатъчно леки, за да оформят плътността на ядрото сами.
Изчезването на динозаврите е една от най-големите загадки, които човечеството все още не е разкрило категорично. Милиони години тези масивни създания властват в праисторическия свят, но днес са просто експонат в музеите. Какво всъщност се случва с тях? Истината е, че можем само да предполагаме.
Една от теориите гласи, че гигантски астероид е довел до масовото изчезване на динозаврите при сблъсъка си със Земята. Според друга версия, изчезването им е свързано с катаклизъм от поредица вулканични изригвания.
Предполага се, че прахът и отломките са блокирали слънцето, а температурата е станала застрашаващо висока заради парниковите газове в атмосферата. Каква е точно истината обаче, няма как да знаем.
Учените не са сигурни как и защо Земята се е сдобила със своя „партньор“ в орбитата. Мнозина вярват, че Луната е възникнала поради сблъсък между формиращата се Земя и малко по-малка протопланета. Пробите показват, че нейният състав е много близък до този на нашата планета. Това може да означава, че Луната не е била отделно тяло, а се е образувала от парче от Земята.
Има и версия, според която Луната е отделно тяло, изтеглено в орбитата на нашата планета. Това може да обясни защо виждаме само едната й страна.
Нещо, което може би не знаете: Нашата планета е единствената в слънчевата система, чието име не идва от римски или гръцки бог. Името „Земя“ произлиза от староанглийските и немските думи за „Земя“, но никой не знае със сигурност кога е създадено и от кого.
Основната теория защо името на нашата планета не идва от митологията е, че древните хора не са били наясно, че Земята е планета като всичко останали. Те са вярвали, че всички останали планети са небесни тела, които се въртят около Земята. Няма обаче конкретни доказателства за тази теория, както и за всички останали.
Сибирските кратери са една от най-новите и странните геоложки мистерии. Разположени на руските полуострови Ямал и Гидан, тези масивни зеещи дупки са открити през 2014 г. и оттогава не спират да се променят – стават по-големи и многобройни.
Теориите за образуването им са различни – от удар на метеор, до посещение от извънземни. Една от най-разумните версии предполага, че са резултат от мехурчета от газ метан, които се пукат, докато сибирската вечна замръзналост се нагрява.
Ако се замислим, неразгаданите мистерии са част от очарованието на нашата планета и е по-добре да си останат такива.