Какво ще кажете за 4-звезден ресторант, в който целият персонал се състои от осъдени престъпници? Как бихте се чувствали, ако ви сервира свиреп рецидивист? А бихте ли се подложили на щателна проверка само и само да имате „привилегията“ да хапнете автентично италианско ястие, приготвено от „готвачи“, осъдени за тежки престъпления?
Въпреки че мисълта за живот зад решетките е ужасяваща за повечето от нас, във Fortezza Medicea – италианска крепост, построена през 13 век, ежедневието не е толкова неприятно. Осем пъти в годината Fortezza Medicea отваря врати за посетители на изискания ресторант. Гостите обаче са принудени да преминат през задълбочени проверки, защото това си е истински затвор. Освен че трябва да преминат през металотърсач, те са принудени да се хранят с пластмасови прибори. Но всеки, който е готов, да се примири с това, ще бъде обслужен от мъже, извършили престъпления като „тежки“ убийства.
Испанският затвор предлага „5-звездни килии“, снабдени с креватчета, детски играчки и стени, нарисувани с героите на Дисни. В него майките, осъдени за различни престъпления, могат да живеят със своите малки деца до навършването им на 3 години. Децата могат да посещават детска градина, да карат триколка и да водят почти нормален живот като своите връстници. А това е най-вълшебното време за майките им, които покрай грижите за тях, забравят, че всъщност живеят в затвор.
Вероятно се питате какъв е смисълът на самостоятелните затворнически екосистеми, ако в тях животът е нормален, освен с повече татуировки? Нали наказанието за едно престъпление трябва да бъде сурово, безпощадно и мъчително? В затвора Сан Педро в Боливия обаче има магазини, ресторанти, фризьорски салони, различни забавни съоръжения и дори хотел. Тук затворниците могат да платят за отделна килия или да спят в общите части. На прозорците няма решетки, но затворниците са принудени да плащат за удобствата си, затова предпочитат да работят в затворническите заведения.
Този затвор се намира на остров Бастой, където затворниците се движат свободно. Те учат занаяти и работят в работилници или ферми. Там нарушилите закона не живеят в килии, а в къщи, където всеки от тях има отделна стая. Макар че имат обща кухня, те са относително самостоятелни . Освен това, получават 90 долара месечно за разходите си, като могат да получават и повече, ако работят усърдно. През нощта къщите се охраняват едва от 5-ма пазача, но и те са много, тъй като рядко се случва нещо. Затворът се гордее със статистиката си, според която само 16% от бившите му затворници се връщат към престъпленията.
Затворът Халден е поправителен център с максимална сигурност, въпреки че на пръв поглед това не изглежда така. Затворът е сочен за един от най-хуманните в света. Килиите са истински стаи с всички удобства – удобно легло, бюро, стол и гардероб. Освен това, те са добре осветени от големите прозорци, а вратите им са от дърво, а не от метал.
Затворниците могат да готвят и да се хранят с метални прибори, а не с пластмасови. Имат достъп до финес зала, звукозаписно студио. Могат да гледат филми и да играят видео игри. Охранителите в затвора не са много и повечето от тях дори не носят оръжие. Ако един затворник се провини, той просто бива изпратен в обикновен затвор и лишен от всички тези удобства и привилегии.
Затворът е разположен на 26 хектара земя, където затворниците изкарват прехраната си във ферма. Някои от тях имат привилегията да живеят със свои близки. В затворническата ферма се допускат туристи, които могат да си купят сувенири, изработени от затворници. През 2014 година е най-големият пробив в сигурността, когато седем от обитателите на затвора успяват да избягат. Говори се и корупция сред охраната, но фермата продължава да съществува.
Затворът в Себу стана известен със своята програма за рехабилитация, базирана на танци. Затворниците се подготвят активно за различни преставления под надзора на директора на затвора. Те танцуват и пеят, а техни клипове се разпространяват в интернет. Според официалните данни капацитетът на затвора е 1600 затворника.
Най-малкият затвор в света е построен през 1856 година и има една единствена килия за двама затворника. В тази килия затворниците могат да останат едва два дни. Дори и днес килията продължава да се ползва, но предимно за настаняване на пияни сезонни работници и хулигани.
Не всички затвори в Мексико са пренаселени, опасни и мизерни. Наистина има такива, но Черезо Четумал не е от тях. В затвора живеят 1100 затворника и за 10 години не е съобщено за нито един инцидент. Затворниците се хранят прилично, могат да имат домашни любимци и дори да посещават спа център с масажни процедури.
Освен това, в затвора се провеждат боксови мачове, които рядко продължават повече от два рунда. Целта им е да премахнат напрежението и агресията и явно тази стратегия наистина действа.
До 1851 година Гарстенското абатство функционира като манастир, след което се превръща в затвор. Това, което го отличава от останалите затвори по света, е бароковата му архитектура. Отвън сградата по нищо не прилича на затвор, въпреки че там излежават присъдата си и затворници с тежко криминално минало, психически проблеми и рецидивисти. Всички те са с присъди, по-дълги от 18 месеца.
Не всички затвори са мрачни бетонни постройки. Някои от тях са с модерен и елегантен дизайн и трудно бихте повярвали, че всъщност са места за хора, лишени от свобода.