Чарлз Буковски – скандалният гений
Една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам,
но аз съм твърде силен за нея.
За хората, които са чели романите на Чарлз Буковски, тези стихове са малко необичайни. Но да, той е техният автор – скандален, циничен и в същото време – уязвим, самотен.
Едновременно отхвърлян и обожаван, той до днес си остава един от най-четените и цитирани американски автори. Защото е бунтар, а хората винаги имат нужда някой да им каже истината в очите. Дори по циничен начин, защото светът съвсем не е розова приказка.
Как се оформя нестандартният творец?
Чарлз Буковски, с кръщелно име Хайнрих Карл Буковски, се ражда на 16 август 1920г. в Андернах, Германия в семейство на германка, американски военен с полски корени. Когато е на 3г., семейството му заживява в Лос Анжелис.
Буковски трупа гняв за бъдещото си творчество още от малък. Детството му е трудно. Баща му, бивш военен, често налага сина си. Живеят мизерно, гладуват. На Чарлз му се подиграват заради акнето, странните дрехи и немския акцент.
Оказва се, че тъжното детство се оказва двигател за раждането на твореца Буковски. Самият той пише: „Какво може да постигне един поет, ако не изпитва болка?”
Буковски се отказва да завърши колеж и заминава за Ню Йорк да стане писател. Издателските къщи обаче не проявяват интерес към литературните му опити и той става приятел с алкохола за 10г. След открита кървяща язва се връща към писането, а за да оцелява, мие чинии, става шофьор, работи в поща, става охранител, касапин, готвач. Дори лежи за малко в затвора заради пиянство и в психиатрия. Като че ли да опише собствения си живот, Буковски твърди, че „само да живееш, преди да умреш, пак не е лесно”.
Заклет любител на цигарите и алкохола, макар да смята любовта за мръсна дума, Буковски никога не изключва присъствието на жени в живота си.
Има две законни съпруги – Барбара Фрай и Линда Лий. С първата живее само три години, а с втората – с прекъсвания до края на живота си. Дъщеря му Марина е от Франсис Смит, която така и не пожелава да се омъжи за него.
Той търси утеха и в обятията на много жени, защото:
Има празно място в сърцето,
което никога няма да се напълни.
Празното място. Самотата, в която поетът, романистът, публицистът Буковски се потапя с удоволствие, за да пише. През нощта, след дълъг ден нелюбима работа. 15 години без прекъсване, докато най-после започва да си изкарва прехраната като писател.
И с цялото това постоянство Буковски оцелява, преминавайки през бракове, десетки работи и тежък алкохолизъм.
До март 1994г., когато умира от левкемия. „Не опитвай”, пише на надгробната му плоча.
На какво ни учи Чарлз Буковски?
Знаем, че Буковски е бил страстен почитател на алкохола, жените, класическата музика и комара.
Знаем, че е симпатизирал на Чехов, Хемингуей, Достоевски и Кафка.
Знаем, че е живял бурно, на ръба и че приживе не е бил долюбван от критиците.
Но днес Чарлз Буковски има много почитатели, защото учи на честност, дисциплинираност и постоянство. Струва му цели 25г., за да стане успешен автор. Любовта към литературата със своята сила запълва всички празноти в живота му.
Книги като „Поща”, „Жени”, „Записки на стария мръсник” и други около 50 заглавия, ни представят истини за живота такъв, какъвто е.
Неподправените истини на скандалния гений Чарлз Буковски.
