Филип Пети – човекът, „ходещ по небето”

Наричат Филип Пети „магьосник”, но от добрите. През 1974г. той прави нещо едновременно красиво, страшно и завладяващо – „ходи по небето”. Преминава между двете кули на Световния търговски център и с тази „лудост” доказва, че за мечтите няма граници.

Какъв е пътят на Филип към еквилибристиката?

Филип Пети е френски уличен артист и акробат, който оглавява списъка от малцината въжеиграчи, поставили рекорди.

Роден през 1949 г. в Немур в семейството на Едмон Пети – бивш пилот от военновъздушните сили, но не следва пътя на баща си. Неговата голяма страст е уличната изкуство и на него посвещава живота си.

Традиционното училище не привлича Филип от малък. Още на 6-годишна възраст той учи фокуси, а като юноша вече е акробат и мим.

Младият артист, подобно на средновековните улични жонгльори, предпочита да забавлява туристите по улиците на Париж, отколкото да ходи на училище. До  навършването си на 18 години, е бил изключван от 5 училища.

Докато се разхожда по улиците и наблюдава изпълнението на други артисти, когато става на 16г., Филип открива онова, което ще промени живота му и ще му донесе световна известност – ходенето по въже. Започва да се учи как се прави и макар че баща му в началото е против това негово занимание,  не се отказва и дори измисля нови трикове.

Как извършва своето „престъпление на века” Филип Пети?

Нюйоркските кули-близнаци през 1974г. са най-високите сгради в света. Откриването им става предишната година и е съпроводено от много събития.

Едно от тях е особено знаменателно – „Художественото престъпление на века”. Така е описан във вестниците тогава подвигът на 24-годишния уличен артист Филип Пети.

Самият той по-късно разказва, че идеята за ходенето по въже между кулите му хрумва още на 17-годишна възраст, докато чете за строежа им, чакайки при зъболекаря.

Започва да планира как да мине между кулите, като за подготовката са му нужни 8 години.

След като кулите са открити, Пети ги посещава месеци наред.  Разучава ги и ги снима, преоблечен като турист, работник или журналист, за да не буди подозрение. Постепенно спечелва за каузата си съюзници.

Филип Пети определя датата на своето „ходене по небето” – 7 август 1974г. Вечерта преди изпълнението заедно със съучастниците си се скриват в кулите, разделени на два отбора. Монтират кабела,  по който ще мине Пети и който тежи около 200 кг, и обезопасяват инсталацията. Балансиращият стълб е дълъг 8 м и тежи 25 кг.

Без разрешение и без да бъде обезопасен, Филип Пети тръгва по въжето сутринта. Зрителите на тази необикновена „разходка в небето” стават все повече. Идва и полиция. Пети ходи по въжето 45 мин, като минава от единия до другия край 8 пъти. Приятелката му Ани припомня, че всички изтръпвали, когато той сядал или лягал на кабела. Дори имало момент, когато коленичил и махнал с ръка.

Когато слиза на земята, Пети е арестуван и съден. Това обаче, което прави, е толкова уникално, че съдията го осъжда само да прави безплатни спектакли за деца в Сентръл Парк.

За Филип Пети са направени два филма – „Човек върху жица” (2008) и „Живот на ръба”  (2015). За втория Пети казва, че много точно пресъздава живота му.

А това е живот на смел откривател, на уникален и вечно търсещ новото и различното човек, „ходещ по небето”.