Преди това лекарите описват грип А, вируса на Епщайн-Бар, варицелата, вируса на хепатит С, ХИВ, вируса на японския енцефалит или вируса на Западен Нил като причиняващи болестта на Паркинсон (акинетично-ригиден синдром).
А в скорошно проучване, публикувано в The Lancet Neurology, учените споделиха, че след заразяване с тежък и остър респираторен синдром, причинен от коронавирус на SARS-CoV-2, на пациента е поставена диагноза болест на Паркинсон.
На 17 март 45-годишен мъж е приет в болница Самсон Ассута от университета Ашдод (Израел) поради суха кашлица и болки в мускулите. Няколко дни преди хоспитализацията той забелязва, че има загуба на обоняние. Първите симптоми на коронавирусната инфекция при пациента се появяват седмица по-рано след завръщането му от САЩ. Тестовете за SARS-CoV-2 показват положителен резултат.
След тридневно стационарно лечение и триседмичен период на изолация мъжът забелязва, че симптомите му се променят. Освен това той започва да изпитва затруднения с говоренето и писането на текст от мобилния си телефон. Скоро пациентът развива тремор в дясната си ръка. Симптомите му продължават и след завръщането му у дома. Два месеца след първоначалния положителен тест за SARS-CoV-2, пациентът е приет в неврологично отделение на медицинския център Shaare Zedek в Йерусалим.
При преглед пациентът показва хипомимия (движение на лицевите мускули), объркана реч, бавна походка и намалена когнитивна функция. След тестове и КТ на мозъка лекарите диагностицират Паркинсон.
Една хипотеза за развитието на болестта е, че коронавирусът причинява възпаление и предизвиква невродегенерация. Други изследователи са предложили така наречената хипотеза за множествен шок, според която токсичният стрес може да доведе до невронална смърт.
Болестта на Паркинсон се предшества от аносмия (загуба на миризма), което също е признак на инфекция с ТОРС-CoV-2. Освен това имунната активация в обонятелната система може да доведе до развитие на болестта на Паркинсон. Учените все още не са стигнали до окончателни заключения.