Всичко би било толкова лесно, ако можехме да „четем“ мисли. Това щеше да ни спести много разочарования, проблеми и токсични отношения. За съжаление, не можем нито да виждаме през другите, нито да отгатваме техните намерения.
Най-голямата ни грешка, когато се опитваме да разберем мнението на другите за нас, е, че се уповаваме само на нашето мислене. То обаче може да бъде изкривено. Не ни се иска да е така, но ако не „излезем“ от своя ум, никога няма да разкрием това, което другите крият.
Когато разглеждаме всичко само от нашата перспектива, ние го пречупваме през призмата на собствените си виждания, опит и нагласи. Ето защо е важно да влезем в ролята на трети човек и да погледнем всичко отстрани.
Помислете за това как се чувства дадения човек във вашата компания – нервничи ли, спокоен ли е, какви думи използва, когато говори за вас, отговаря ли разсеяно, проявява ли интерес към живота ви, в коя посока гледа, когато говорите, задава ли ви въпроси? Защо това е важно? Ако човекът отсреща ни харесва и има положително мнение за нас, той ще го покаже вербално и невербално. Дори най-големите лицемери се пропукват, когато им стане скучно и досадно в разговора. Ако другият ви харесва, той няма да погледне на нещата по този начин, а ще му бъде интересно, дори да му разказвате най-голямата „боза“.
Разкажете някоя случка и завършете с: „И аз съм един/една…“; „Защо съм толкова…“; Аз съм…“; „Как искам да съм…“. Или пък направете лошо изявление за себе си, като изтъкнете недостатъците си и оставете другия да довърши мисълта ви. Ако оценката е негативна, съгласете се привидно с нея и оставете другия да продължи. Това ще ви каже всичко.
Можете да използвате каквито искате варианти, като идеята е да подтикнете другия да разкрие истинското си мнение за вас. Първото, което му хрумне, ще ви подскаже точно какво мисли. В тези ситуации обикновено отговаряме първосигнално на принципа на асоциацията.
Споделете за ситуация, в която сте се почувствали глупаво, нелепо, неудобно. Или разкажете за свой проблем, който ви измъчва. Реакцията на другия ще ви подскаже дали е искрено заинтересован, загрижен и иска да помогне или го използва против вас и ви припомня стари ваши грешки.
Когато някой ви симпатизира и има добро мнение за вас, ще се опита да ви даде кураж и да ви разсее от тревогите. Ако ситуацията е обратната, той ще посипе „сол“ в раната ви, така че да ви стане още по-зле. Слушайте внимателно и наблюдавайте. В тези моменти прозират истинските намерения на другите. Дори изкусните лицемери ще се изкушат да ви погледнат победоносно, с превъзходство и злорадство. Този поглед няма как да сбъркате, дори думите да казват друго.
Представете си, че се срещате с този човек и разговаряте. Обърнете внимание на начина, по който ви кара да се чувствате. Задавайте въпроси и отговаряйте от името на другия. Нека разговорът протече така, както обикновено се случва действително. Сега се отдръпнете и помислете как той ви възприема. Радва ли се да ви види, усмихва ли ви се, гладко ли тече разговорът или сякаш насила, оставя ли възможност за нова среща, прави ли ви място в живота си?
Можете да разберете какво мисли някой за вас по начина, по който реагира на някой ваш успех. Погледнете този човек в момент, в който той не очаква – как изглежда – тъжен, разочарован, гневен, щастлив, ентусиазиран? Защо акцентираме върху това? И тук, както по-горе със споделянето на личен провал или проблем, разчитаме на пропукване на маската. Няма как да сбъркате реакцията на човек, който ви харесва и подкрепя, и на такъв, който ви завижда, но го прикрива.
Когато харесваме някого, ние се радваме за него и се вдъхновяваме за собствените си постижения. Когато завиждаме и мразим, но се представяме за „приятели“, реагираме сковано, хладно и някак си опитваме да омаловажим чуждия успех. Това ни кара да се чувстваме по-значими и успешни. Сега приложете това спрямо другите и лесно ще разберете мнението им за вас.
Обикновено хората, които ни харесват, несъзнателно изтъкват по какво си приличаме, защото това ни кара да се чувстваме по-близки. По този начин те също така показват симпатиите си и искат да задълбочат отношенията си с нас. Ако някой прави това спрямо вас, вероятно ви харесва и има добро мнение за вас.
Понякога е достатъчно да се противопоставите на някого, за да разберете какво мисли за вас. Наблюдавайте, слушайте, чувствайте. Ако другият приеме гледната ви точка с усмивка и разбиране, вероятно е настроен положително към вас. Ако разговорът „зацикли“ и усетите напрежение, по-добре се дистанцирайте от този човек.
Помолете за искрено мнение и слушайте внимателно. Отговарят ли ви ентусиазирано, мислят ли дълго, припокрива ли се мнението им с вашето, с коя дума започват мисълта си? Това ще ви покаже и доколко въпросният човек е запознат с живота ви, колко подробности изобщо е запомнил за вас и възхищава ли ви се, или ви подценява?
Важно правило във всичко, което посочихме по-горе е да бъдете непредубедени. Ако вече сте решили, че някой не ви харесва, нищо няма да промени това. Може би просто по някаква причина вие не харесвате дадения човек и това е повлияло и на неговото отношение?
Когато показваме вербално или невербално безразличие или презрение, няма как да очакваме симпатии и от другата страна. Ако искаме другите да ни харесват, трябва самите ние да покажем внимание и симпатия. И не забравяйте, че най-важното е вие да се харесвате и да се гордеете с човека, който сте.