Според писателката Сюзан Орлеан „Една от най-добрите причини да имаш деца е да ти напомнят несравнимата радост на снежния ден”. Да, децата ни карат да обръщаме внимание на малките красиви неща, които ние като възрастни сме позабравили.
Децата са нашата радост и гордост, нашата грижа и вдъхновение. Обичаме ги повече от всичко и сме готови да пожертваме много неща за тях.
Чрез децата ние получаваме наистина много, толкова много, колкото не може да се купи с никакви пари.
Децата носят неизмерима радост и щастие: да гледаш спящото мъниче, сгушено в креватчето; да чуеш първите смешни думички; да видиш първите колебливи стъпки; да усетиш топлата ръчичка в дланта си.
Децата са нашият коректив понякога – на поведение, на отношение. Правят ни по-отговорни и по-грижовни.
Те често са и наши учители – учат ни на доброта, искреност, прошка и обич. Присъствието им в живота ни е знак, че трябва да загърбим егоизма си, да сме готови на компромиси и мъдри решения в трудни ситуации.
Като продължение на рода и плод на нашата любов, децата би трябвало да създадат здрава връзка между нас като родители. Ние ги обичаме, грижим се за тях, правим това заедно, което ни прави по-силни и заздравява връзката ни.
Но дали винаги е така? Не идва ли момент, в който искаме по-голяма свобода за нас двамата?
Да, безспорно е така и това е напълно нормално. И в това се състои пред нас като двойка: да намерим нужния баланс между безусловната отдаденост към детето и зареждане с жизненост на нашата връзка.
Какво можем да направим? Поне да споделим сутрешното кафе, да си направим поне веднъж месечно романтична вечеря. Да се разходим заедно с детето. Дори един видео чат понякога е решение. Ако имаме на разположение близък човек, обикновено наш родител, да помолим за помощ. С малко изобретателност, можем да намерим решение. Иначе, изнервени от всекидневни грижи и задължения, можем лесно да стигнем до кавги. В най-лошия случай – един от двамата ще потърси вниманието на друг. А това е началото на края, защото води до раздяла.
Често някои връзки започват с много любов, но скоро след това по различни причини тя изчезва.
Ако така или иначе връзката ни се е разпаднала и няма шанс да се възроди, сигурно ще се стигне и до раздяла. В такъв случай естествено ще бъде трудно както на нас, така и на децата ни. Трябва добре да обмислим решението си – дали да запазим връзката си само заради децата.
Аргументите, които ще ни помогнат да не правим децата „заложници” на кризата в отношенията си, са няколко:
– Едно дете не може да възроди любовта.
– По-добре приятелска раздяла с активно участие на двамата в отглеждането на децата, отколкото нещастна връзка.
– Раздялата не се предава генетично и не е пример за лошо възпитание.
Дали ще живеем заедно с партньора си, или отделно, важно е децата да се чувстват обичани. Тогава те ще бъдат щастливи, а това е най-важното за всеки родител.