В животинския свят също има трагедии, за които дори не подозираме. Знаем, че пчелите умират след ужилването си. Но убийствена любов има и при тях, а и при много други животински видове.
Създаването на поколение при този тип животни е толкова важно, че докато се чифтосват или малко след това, те умират. Това е така от векове и тези специфични видове и днес продължават да жертват живота си в името на популацията.
Женската отхапва главата на мъжкия след половия акт, а понякога и по време на чифтосването. Тази проява на жестокост учените обясняват с нуждата й от протеини, необходими за развитието на яйцата и за излюпването на здрави малки.
Мъжкият паяк от този вид умира по време на сексуалния акт. Органът му остава в тялото на партньорката. Така след това тя не може да бъде с други мъжки поради този „колан за вярност”.
Мъжките торбести или марсупиални мишки, разпространени в Австралия, не доживяват и една година. Те се раждат през есента, а през лятото вече са възрастни и започват краткотраен, но много бурен любовен живот. Мъжките екземпляри са способни да се чифтосат с голям брой женски, за да могат да разпространят гените си. Понякога любовта им продължава повече от 15ч. без прекъсване и те умират от изтощение след около седмица.
Блатните двуутробни мишки също умират след чифтосване, защото завладени от любовната игра, просто забравят да се хранят. За разлика например от водните кончета, които инсценират смъртта си, ако се чувстват изморени и не са предразположени към интимности.
Това е един от най-отровните паяци и от появата си преди милиони години не се е променил много. Нарича се така, защото женската изяжда партньора си след чифтосването или дори по време на любовния акт, ако огладнее. Според лабораторни експерименти обаче ако тя е хранена достатъчно преди това, мъжкият е оставен жив.
В Мадагаскар живеят хамелеоните Furcifer labordi. Подобно на австралийските торбести мишки живеят много малко. Излюпват се през ноември, а през април умират. Според учените краткият им живот се дължи на изтощителните им сексуални изживявания. Докато се чифтосват, организмът им отделя много хормони, а това убива и двамата партньори скоро след това, като женската успява да снесе яйцата си.
При тези жаби, които живеят в Южна Америка, продължаването на популацията става по ужасяващ начин. Докато трае брачният период, женската е атакувана от няколко мъжки, желаещи да я оплодят. Често в борбата помежду си те смачкват женската, но актът продължава и след това. Най-бързият мъжки изцежда от мъртвата жаба яйцата и ги опложда. При тази чудовищна некрофилия в борбата за надмощие умират и някои мъжки жаби.
Тихоокеанската сьомга и някои атлантически видове се раждат в реки или езера и пътуват към морето да натрупат телесна маса. После се връщат в родните сладководни басейни, за да хвърлят хайвера си. Дългите пътувания ги изтощават и след като женските са оплодени, почти веднага умират поради липса на енергия.
Младата пчелна майка, царицата, привлича мъжките пчели, търтеите, със секретирани феромони. Чифтосването става по време на брачния въздушен танц, като я оплождат от 8 до 10 търтея. Търтеите се раждат от неоплодени яйца – търтеево пило, което майката снася през пролетта. Пчелите работнички се грижат за тях и ги хранят.
Всеки от мъжките пчели след оплождането пада от царицата и умира, защото оплодителният му орган остава в тялото й. Следващият търтей премахва предишния ендофалус, а после загубва и своя. Ако има оцелели мъжки, след оплождането те биват изхвърлени от кошера, защото са изпълнили мисията си.
Дължината и теглото на мъжките морски слонове са огромни. Те могат да достигнат до 5м дължина и да достигнат тегло 4т. Женските са много по-малки и на размер, и на тегло. Със своите 400-900кг те рискуват да бъдат смачкани по време на любовния акт. Често пъти мъжкият дори може да ухапе смъртоносно женската.
Причината за тази „любовна агресия” е, че през цялото време на размножителния период мъжките трябва да се бият с конкурентите си и да опазят „харемите” си от десетки женски. Освен това близо 3 месеца те нямат време да се хранят, защото водят битки, от които често излизат със сериозни наранявания.
Тези главоноги не живеят дълго, като достигат зрялост след 3-5г. По тази причина женските отделят огромно количество яйца – до 11кг. Мъжките калмари съхраняват в специални дълги „ръце” сперматофори – пакети сперма. С тези „ръце” проникват в мантията на женската при чифтосване, а някои изливат семенна течност върху кожата на женската. Сеансът трае 15 сек., но при малките южни калмари може да продължи и 3ч. Това дълго чифтосване при тях ги изморява и те умират, защото нямат сили да си търсят храна или да се спасяват от хищници.
Кръвосмучещите дървеници могат да се размножават целогодишно и женската снася до 4 поколения за това време. Тъй като са по-тромави след осеменяването, често стават обект за още няколко оплождания. По-голямата част от дървениците в тези случаи умират скоро след това поради различни инфекции или внесени гъбички при многото актове.
Бразилският мъжки опосум е способен да се чифтоса с много женски в продължение на 14 ч. Това предизвиква образуване на много хормони на стреса и поради голямото им количество той умира.
Съдбата на женската понякога е различна, но понеже и за нея любовният акт е изтощаващ заради агресивния мъжки, често тя ражда малките си и умира.
Чифтосването при скорпионите е много интересен ритуал. Мъжкият изхвърля семенната си течност не в женската, а върху равна повърхност. Оплождането става с плъзгане на женската по тази повърхност. Ако през това време мъжкият не успее да избяга, бива изяден.
За разлика обаче от убийствената любов на споменатите животни, има и други, които остават с партньора си като двойка завинаги.
Сред моногамните са лебедите, лисиците, орлите, пингвините, вълците, совите и също така щъркелите. Но понеже на планетата живеят близо 9 млн. вида животни, само 20% от тях са подробно изследвани. Кой знае колко от тях умират след бурна любов или живеят по-дълго, обградени от грижите на единствения си партньор.