Притча за балоните и щастието
Една учителка решила да предаде добър урок на своите ученици за това какво представлява щастието.
В един от часовете влязла при учениците си в клас, носейки цветни балони. Тя подала на всяко дете по един балон. Помолила ги да напишат на него името си, да надуят балона и всеки да го пусне свободно в стаята.
След това учителката накарала децата да затворят очите си, а тя разбъркала балоните, колкото могла.
Когато като отворили очи, тя им казала, че имат 5 минути всеки да намери балона, на който стои името му.
Всички деца се втурнали първо към по-близките, а после и към по-далечните балони. Оглеждали ги, прехвърляли ги, но така и не могли да открият името си за тези 5 минути. Били разочаровани и малко ядосани, че никой не могъл да изпълни такава проста задача.
Но ги чакало следващо задание. Този път всеки трябвало да вземе балона, който се намирал най-близо, а след това да го даде на съученика си, чието име било изписано на него. Нямало и минута, и всяко от децата получило балона си.
Така учителката, чрез игра, успяла да им предаде важен урок – урока за щастието.
Тя им обяснила, че всъщност балоните приличат много на щастието. Никой човек на света не може да го намери, ако търси единствено собственото си щастие.
Но ако подкрепи приятел, нещата се подреждат добре. Всеки може да получи своето щастие и то много бързо.
А знаем ли всъщност какво разбират под „щастие” децата? Както и ние, възрастните, различните деца ще дадат различни отговори: да имат много приятели, да са здрави, да са заедно с мама и татко, да имат успехи в училище и т.н.
Но за да е щастливо едно дете, родителите му също трябва да са щастливи, т.е. да умеят да се радват на живота и да отделят време за забавления с децата.
Освен това да ги окуражават с изрази като: „Гордея се с теб!”, „Толкова си смел!”, „Добър избор!” или просто да им казват колко много ги обичат и че могат винаги да разчитат на тях.
И понеже много от децата смятат, че приятелството ги прави щастливи, което се отнася и за нас, техните родители, нека помогнем на малчуганите да си създават приятелства, ако им е трудно. Да ги научим да бъдат открити, като поздравяват потенциалните си приятели, правят комплименти, намират общи игри, споделят забавления и др. Повечето деца се сприятеляват доста бързо и откриват приятели за цял живот още в детската градина и в училище.
Но не е само това. Приятел означава не само игра и забавление, а и разбиране, подкрепа. Ако ние подхождаме така към детето си, по-късно то ще се отнесе по същия начин с приятелите си. А давайки на другия, ще се чувства истински щастливо. Нали затова са приятелите?
Е, понякога може и да има разочарования, дори и болка, ако приятелят стане предател. Подобно на един балон, който много бързо се пука, приятелството може и да не оцелее дълго. Но ако детето е свикнало да подкрепя тези до себе си, ще намери бързо друг приятел, който ще му донесе щастие.
