Плашеща мода от 19-ти век: Снимка с умрял човек
Някои традиции и обичаи от миналото ни изглеждат странни и мрачни днес. Една от тях е практиката на снимане на починалите си близки, която е била разпространена във Викторианската епоха и в началото на XX век. Тези снимки са били изкуство, което е изисквало специални умения и техники. С развитието на фотографията, снимките на починалите стават по-достъпни и популярни, особено в Западна Европа и Северна Америка.
Защо хората са правели това и как са изглеждали тези снимки?
Снимането на починалите е било начин да се запази спомен за любимия човек, който е загубен предварително.
В миналото смъртта е била по-често срещана и по-близка до живота на хората, особено в условията на войни, епидемии и нисък жизнен стандарт. Много хора са умирали млади или дори деца, което е оставяло голяма празнина в сърцата на роднините им.
Снимките на починалите им са били начин да запазят някаква връзка с тях и да им отдадат почит. Една от причините за това е високата детска смъртност, която прави тези снимки единствения спомен за много родители. Друга причина е желанието да се увековечи образът на любим човек, който може да е живял далеч или да е умрял неочаквано.
Снимките на починалите са били част от ритуала на оплакване и прощаване. Те са били показвани на погребението или пазени в албуми или рамки в домовете на роднините. Някои хора са изпращали такива снимки като откровения или подаръци на далечни приятели или роднини, които не са могли да присъстват на погребението.
Как се правели тези снимки?
Снимките са били ретуширани или колорирани, за да придадат цвят и жизненост на лицата на починалите. Някои фотографи са правели и колажи или монтажи, като съчетавали различни части от различни снимки.
Обикновено те се правят в дома на умрелия или в ателието на фотографа, където се подготвя специален декор. Починалият се облича в най-доброто си облекло или в символична одежда, като например сватбена рокля или униформа. Лицето му се гримира така, че да прикрие признаците на смъртта и да му придаде здравословен вид. Тялото му се подпира с метални скоби или други устройства, за да може да стои право или да заеме определена поза. Понякога очите му се отварят или се рисуват върху клепачите, за да изглежда, че гледа към обектива. Тези снимки често включват и живи членове на семейството или приятели, които позират до тялото или го държат за ръка. Това е начин да се подчертае връзката между живите и мъртвите и да се изрази любовта и тъгата им.
В някои случаи снимките на починалите са единствените семейни портрети, които са направени някога.
Снимките на починалите се пазят като ценни сувенири, които се рамкират, поставят в албуми или носени в медальони. Те са предмет на обмен между роднини и познати, които ги получават като знак на съчувствие и съпричастност.Също така са били ценени като лични и уникални предмети, които са носели емоционално значение за техните притежатели.
Тази традиция е било популярно до края на Първата световна война, когато е започнало да отстъпва пред други форми на изразяване на скръбта и спомена.
С развитието на фотографията, хората са имали повече възможности да снимат своите близки приживе и да продължат да си припомнят образите им, след като ги загубят. Снимките на починалите са останали като свидетелство за една епоха, в която смъртта и животът са били тясно свързани и в която хората са търсили утеха и надежда в изображенията на своите загубени любими.
