Какъв е най-старият език на света и как можем да го определим? Това е въпрос, който занимава много лингвисти, историци и любознателни хора.
За да отговорим на него, трябва да разграничим две понятия: най-старият документиран език и най-старият жив език. Най-старият документиран език е този, за който имаме писмени източници, които са запазени до наши дни. Това обикновено са езици, които са се използвали за административни, религиозни или литературни цели и са били записвани на трайни материали като камък, глина или метал.
Най-старите писмени източници, които познаваме, са на шумерски език – един от древните езици на Месопотамия, който се е говорил между реките Тигър и Ефрат още през четвъртото хилядолетие преди новата ера. Шумерският език се е записвал с клиновидно писмо – шрифт с клинообразни знаци, които са били издълбавани в мека глина. Най-известното познато произведение на шумерски език е епосът „Гилгамеш“ – митична история за царя на Урук и неговия приятел Енкиду. Клиновидното писмо е залегнало в основата и на възникналите доста по-късно европейски писмености.
Почти връстник на клинообразната писменост е египетското писмо – йероглифите. Това са символични изображения, които представляват звуци, думи или понятия. Най-старите йероглифи датират от около 3200 години преди новата ера и се отнасят за името на фараона Нармер. На гробницата на фараона Перибсен (2775-2650), шести цар от Втората династия, избрал да носи името на бог Сет, с йероглифи е изписано първото известно завършено изречение в човешката история: „И той обедини двете страни за своя син, двойния цар Перибсен“. Йероглифите са били разшифровани благодарение на Розетския камък – трезубен надпис на три езика: древноегипетски (с йероглифи и демотично писмо) и гръцки. Той съдържа указ на Птолемей V от 196 година преди новата ера и е бил открит през 1799 година от френските войници в Розета, Египет.
Шумерският и египетският език са мъртви, т.е. вече не се говорят от никого. Но има и езици, които са съществували от древни времена и все още са живи, т.е. имат говорещи, които ги използват за общуване.
Това е трудно да се определи, защото много езици са претърпели промени и развитие през вековете и не можем да кажем, че са същите като преди хиляди години. Но има и такива, които са запазили повече от своята древност и се считат за най-древните живи езици.
Един от тях е тамилският – един от 22-та официални езика в Индия, който се говори от 85 милиона души, включително и в Шри Ланка. Най-ранните писмени източници на тамилски датират от 5 век преди новата ера, но има индикации, че езикът е поне на 5000 години. Тамилският е част от дравидската езикова семейство, която не е свързана с индоевропейската. Тамилският има богата литература и култура и е официален език в Индия, Шри Ланка, Сингапур и Малайзия.
Друг древен жив език е санскрит – класическият език на индийската цивилизация, който се говорел от арийците – индоевропейски народ, пристигнал в Индия около 1500 години преди новата ера. Санскритът е основата на много други индийски езици като хинди, урду, бенгалски и др. Най-известните произведения на санскрит са Ведите – свещени текстове на индуизма, които датират от 1500-1200 години преди новата ера. Санскритът има сложна граматика и богат речник и е официален език в Индия. Днес почти никой не го използва като майчин или първи език, но той все още се изучава и използва за религиозни и образователни цели.
Така че няма единствен отговор на въпроса за най-старият език на света. Всичко зависи от това как определяме старостта на един език – по писмените източници или по устното предаване. Всеки един от езиците има своя интересна история и крие своите тайни.