В днешния дигитален век на „умни” телефони, часовници и домове, никой няма да бъде изненадан, ако се появят и „умни” дрехи. И да, идеята вече е разработена и има създадена такава технология в Колумбия.
Технологията Omni-Heat представлява материал с добавка на алуминий. Той не поглъща топлината, отделена от тялото, а я връща обратно към него. Вече има създадени якета и термо бельо от новия материал, които тежат 5 пъти по-малко и топлят много повече от конвенционалните.
В „умните” дрехи на Adidas от серията miCoach има вграден сензор, който отчита сърдечния ритъм. Технологията Climacool на същата марка е вложена в изработването на „дишащи” материи, нужни за тениски и маратонки.
И това е само началото. Какво ли ни чака още?
Но нека се фокусираме върху настоящето. Днес с помощта на съвременните технологии са създадени много необичайни материи, които не са „умни”, но в основата на повечето стоят естествени суровини.
През 2005г. в Небраска специалисти на Nature Works LLC създават материята Ingeo. Тя се получава, като от царевицата се извлича захар, а след това с помощта на полимеризация от нея се получават пластмасови влакна. Следва усукването на влакната и използването им като допълнение за производството на дрехи и бельо от полиестер и найлон.
Платове, които съдържат утайка от кафе, произвежда тайванска компания. Идеята е неутрализиране на неприятните миризми, каквито свойства има кафето. Една чаша с утайка от кафе е достатъчна за производството на три тениски. С получената от кафе тъкан се изработват най-вече спортни дрехи, защото тя изсъхва бързо и не пропуска UV лъчи.
За производството на спортни облекла се използва и плат, изработен от борови игли. Те се събират и с помощта на специална технология се превръщат в биоразградим материал, приличащ на лен. Подобен плат има абсорбиращи свойства. Много е подходящ и за направа на дрехи за хладно време, тъй като топли и е много лек.
Поради своята еластичност кокосовите влакна се използват и за направа на тъкан за дрехи. Тъй като милиарди кокосови орехи годишно се използват в различни индустрии като хранително-вкусова, козметична и медицинска, техните черупки остават неоползотворени. Това е до момента, в който компанията Cocona Ins. не започва да разработва технология за превръщането им в тъкан. Оказва се, че тя съхне много бързо и отлично абсорбира миризми.
До идеята за винена рокля Дона Франклин – художничка, и Гари Кас – микробиолог от Австралия, достигат, след като забелязват остатъците от ферментация на виното по една бъчва. Те приличали на фина дантела и двамата веднага се заемат със създаването на винена рокля.
Първите си опити започват през 2007г. За да се получи тъкан, екип от учени добавя бактерията ацетобактер. Бактерията превръща виното в оцет. Получената пяна се събира. За да образува формата на дрехата, се изсушава върху надуваем манекен. Засега обаче много лесно се къса. Затова учените от Университета в Западна Австралия, заели се с тази задача, се надяват в екипа им да се включат още учени, които да помогнат платът от вино да стане по-устойчив.
След производството на тофу остават люспите на соята, които служат за производството на соева прежда. Китайскта компания Soysilk е лидер в това производство. Получената соева коприна е наречена „растителен кашмир” и е много мека.
Платът от соя не избледнява, не се свива при топлина повече от памука и позволява дишането на кожата. Освен това материята е много издръжлива.
Компанията Xylem Clothing например е една от малкото, която предлага екологични дрехи от соя.
Копривата е популярна като материал за изработване на дрехи още през Средновековието. Дори била предпочитана пред памука, тъй като тогава той се внасял и бил много скъп.
За направата на тъкан от коприва се използват стъблата на растението, които са много гъвкави и здрави.
Традицията от миналото продължават учени от Великобритания. Те разработват материя, която се състои от 25% копривени влакна и 75% вълна.
Австрийската компания Zimmer AG разработва плата Sea Cell, който се състои от микроводорасли и влакна от целулоза. Получена е много мека и дишаща материя. При тестването й става ясно, че допирайки се до кожата, подобрява притока на кръв към нея. Това допринася за голямото й приложение най-вече за изработката на бельо, в това число и спално.
Понеже годишно се изхвърлят тонове пластмасови отпадъци, Newlife решава да започне производството на тъкани от рециклирана пластмаса. Това отнема по-малко количество енергия, отколкото да се произвежда нов полиестер. Полученият плат се използва в модната индустрия. Една от роклите на Giorgio Armani, създадена през 2012г., е именно от такава рециклирана тъкан.
Университетите в Аалто и Хелзинки са разработили технологията Ioncell, при която се използва дървесина, рециклирани вестници, велпапе и стар памук.
За дървесина се използват брезови дървета. Малки брезови трупчета се изгарят до степен на превръщане в листове от пулпа. Тя се смесва с йонна течност и така се получава целулозен материал. Влакната се навиват и от получената прежда се прави тъкан.
Нишките й са биоразградими и не съдържат нищо синтетично. Тъканта е мека и това, че пада естествено, я прави подходяща за направата на различни дрехи като палта, ръкавици, шалове, официални облекла и др. Освен това понася много добре и боядисване.
Цитрусите са култури, богати на влакнини. Поради генерирането на хиляди тонове хранителни отпадъци годишно, италианската компания Orange Fiber разработва методика за рециклирането и приложението им за направа на платове и дрехи.
Същото се отнася и за банановите влакна, които са евтин и издръжлив материал, както и за листата на ананаса.
Например с новата технология Agraloop на Circular Systems S.P.C. хранителните отпадъци могат да се превърнат в естествени влакна за изтъкаването на платове за дрехи.
Докато през 1960г. 97% от влакната, нужни за текстилната индустрия, са се добивали от естествени източници, днес процентите са само 35.
Но през 21.в. вече все повече хора осъзнават, че много се нуждаем от дрехи, изработени от естествени тъкани. И макар че дрехите от соя, коприва или кокосови влакна може да ни изглеждат необичайни и признак на лукс, те и още „растителни дрехи” са бъдещето, което всъщност е връщане към позабравени традиции.