Криза на средната възраст: Път към депресия или растеж?

Кризата на средната възраст може да се прояви по много начини. Въпреки „лошата“ слава, която й се носи, тя може да бъде чудесен повод за пренастройка на целите и помиряване с миналото.

Често смятаме кризата на средната възраст за стресов период, особено за близките ни, и я възприемаме като време на изпитание и хаос. Но тя може да бъде възможност да намерим себе си и да осъзнаем кои са важните неща в живота за нас. Ето защо не трябва и да се плашим, ако засегне човека до нас и да си правим генерални изводи.

Във всички случаи би било полезно да осъзнаем промените – емоционални, психически и физически, които се случват с нас и да се примирим с тях.

Но как да разберем, че сме в криза на средната възраст и да я разграничим от депресията?

1. Искаме да променим внезапно външния си вид

Кризата на средната възраст има много общи черти с депресията и те се изразяват в драстични промени на теглото. Наддаването или загубата на килограми е характерно за емоционалната криза. Изведнъж решаваме, че трябва да се подложим на унищожителна диета или изпитваме силен апетит за вредни храни. Което и от двете да се отнася за нас, важното е то да няма разрушителни последици върху здравето и психиката ни.

2. Ставаме апатични без причина

Изведнъж загубваме интерес към нещата от живота. Всичко ни е скучно и решаваме, че сме дълбоко нещастни. Не намираме смисъл в нищо и се затваряме в своя малък свят. Смятаме, че сме пропилели живота си и не сме постигнали нищо. Мислите ни са изцяло негативни и просто отказваме да продължим напред.

3. Страхуваме се от бъдещето

Често в началото на четиридесетте се сблъскваме с мисълта, че половината от живота ни е свършил. В резултат на това се опитваме да осмислим настоящето, като поемаме безразсъдни рискове и правим импулсивни неща.

Това може да е чудесен период да открием себе си, но също така и да превърнем живота си в хаос. Хаотичният начин на мислене може да ни накара да взимаме решения, които в крайна сметка да се окажат разрушителни.

Да сме в средата на живота съвсем не означава, че той свършва. Добре е да помним това, когато започнем да губим здравия си разум и да рискуваме всичко, което сме постигнали до този момент.

4. Изпитваме необичайна физическа болка

Психологическите затруднения могат да доведат до физически прояви на проблема. Това се отнася и за кризата на средната възраст. Главоболието и стомашните неразположения са обичайни за този вид емоционална криза.

5. Задаваме си дълбоки, генерални въпроси

Едно от нещата, които можем да идентифицираме с настъпването на криза на средната възраст, е да си задаваме непрекъснато въпроси дали сме на прав път, дали не си губим времето с човека до нас, дали това е животът, който искаме. Изпитваме силна нужда да си даваме оценка за това къде сме и къде бихме искали да бъдем.

Не рядко и сме склонни да хвърляме вината за неудачите си на партньора, да сме неудовлетворени от него и да смятаме, че заслужаваме повече.

6. Опитваме се да копираме нечие поведение

Тъй като се чувстваме объркани и изгубени, сме склонни да взимаме лош пример от другите. Сравняваме се с околните, изпитваме желание да имаме техния живот и да копираме поведението им. В резултат на това взимаме грешни решения и объркваме още повече живота си. И никога не сме доволни, каквото и да правим, където и да сме.

7. Държим се нетипично за нас

Създаваме нови взаимоотношения, правим нетипични за нас големи покупки, променяме рязко външния си вид. Искаме да се доказваме пред срещуположния пол, да привличаме внимание и дори да изневеряваме. Отказваме да видим истинското си поведение, сякаш сме заслепени от собствената си значимост.

8. Имаме непреодолимо чувство на загуба

Имаме мъчителното усещане, че всичко ни се изплъзва. Всичко, което сме постигнали досега, ни се струва незначително. Не се радваме на успехите си и дори не ги забелязваме. Старите цели ни се струват безсмислени, а нови нямаме желание да си поставим. Всъщност, сме в дълбока емоционална криза, която се отразява негативно на работата и отношенията с колегите.

9. Фокусираме се единствено върху външния си вид

Вманиачваме се върху всеки детайл от външния си вид и се гледаме с часове в огледалото. Искаме да изглеждаме по-млади и търсим съвършенството, което за съжаление ни се изплъзва. И това ни кара да се чувстваме самотни. Всичко, което правим, е резултат на страха ни, че остаряваме.

Крием годините си и се представяме за по-млади. Това понякога води до комични промени във външния ни вид.

10. Смятаме, че най-добрите ни години са зад гърба ни

Ако смятаме, че всички прекрасни събития вече са ни се случили, това може да е знак за сериозен кризисен период. Най-лошото е, че вярвайки в това, ние не забелязваме новите възможности и изведнъж започваме да се чувстваме стари.

Дали кризата на средната възраст ще прерасне в депресия или ще се окаже „трамплин“ за по-големи успехи зависи от много фактори. Подкрепата на близките ни играе съществена роля в това. Ако се чувстваме самотни и изолирани, състоянието ни може да се задълбочи и да ни тласне в дългосрочна тежка депресия. Първо, трябва да си дадем сметка какво изживяваме и защо. Подхождайки с мъдрост и разбиране към собствените си слабости, ще си дадем време да преосмислим случващото се и да извлечем най-доброто от него.

Кризата на средната възраст може да ни помогне да разберем кои сме и да поставим началото на най-силния си период. Опитът, който имаме зад гърба си, ще ни помогне да се справим с хаоса вътре в нас и да поставим едно ново начало.

Важното е да бъдем докрай честни както към себе си, така и към близките ни. А това означава да не отричаме причината за поведението ни и да не караме другите да се чувстват объркани. Ние не сме сами в това и е хубаво да не отказваме подкрепа. Грижите и вниманието на хората, които обичаме, ще ни помогнат да се намерим в тъмнината и да продължим напред по-уверени и силни отпреди.