Кои 5 животни са смятани за свещени

Животът на хората и животните е тясно преплетен още от древни времена, затова не е чудно, че при различни народи има животни, които се смятат за свещени. Дори много от животните започват да олицетворяват човешки качества, което е видно в митологията и фолклора.

В древните митове много богове имат задължителните животински символи – знак, че всеки от боговете е желаел да притежава същото качество като на избраното от него животно. Също така често едно животно може да има няколко значения. Например лисицата е известна със своята хитрост и лукавство, но и мъдрост.

• Лисицата – почитано животно от китайците

Във всички китайски легенди лисицата е надарена със свръхестествени способности: да причинява много злини като пожари, отравяне на храна, но може да върши и добрини.

В стремежа си да я умилостивят, китайците не само й поднасят жертви, но строят и специални храмове, издигайки я в култ.

Тъй като гневът на лисицата бил страшен, за предпазване хората очертават по стените на домовете и оградите си бели кръгове. Дори оставят маси в горите, отрупани с храна, също за умилостивяване на животното.

Всеки, който убиел лисица, е наказван жестоко, но пък кръвта й се използва в традиционната китайска медицина.

Китайските легенди разказват, че лисицата може да се преобразява в човек. На 50г. се преобразява в стара жена, а на 100 – в магьосник или млада красавица. Навърши ли 1000г., заживява на небето като небесна лисица, която има златиста козина, 9 опашки и знаеща всички тайни на Вселената.

Когато лисицата приеме образа на красавица, може да пожелае да се омъжи. Ако успее и мъжът й не я разпитва за миналото, той ще има щастлив живот. Но разпитва ли я постоянно, ще умре бързо и мъчително.

Всяка сянка на жена, която има остри уши и издължена муцуна, говори само за едно – че това е всъщност преобразена лисица.

• Кравата – най-почитаното животно в Индия

В Индия кравата не само се смята за свещено животно, но най-почитаното, смятана е за символ на страната. Индийците се грижат за нея като за майка, тъй като тя събира в едно качества на предците като чистота, мъдрост, доброта. А понеже дава мляко, това я прави символ на майчинството.

Да се убие крава в Индия, граничи с престъпление и е все едно, че се отнема живота на свещеник. Днес и в Индия, и в Непал кравата е защитено от държавата животно, а да не се консумира говеждо месо е изискване на индуизма.

Кравите в Индия могат да ходят навсякъде. Забранено да се изпреварват на пътя, а трябва да се изчакат да го напуснат сами.

Когато кравата остарее или се разболее, се пуска да умре извън къщата. Ако умре в нея, се смята, че стопанинът й е извършил голям грях. За да се очисти от него, трябва за обиколи всички свети места, а като се върне, да нахрани брахманите, живеещи един до друг.

Бог Кришна като дете пасял телета и крави и затова преклонението пред „божествената” крава ражда и израза „свещена крава” т.е. човек, когото никой не трябва да закача.

• Котките – свещените „мау” в Египет

В древен Египет наричали котките „мау” и ги почитали като свещени. Според направени ДНК-изследвания на котки от днешно време се оказва, че са опитомени за първи път преди около 10 хил. години. Хилядолетия по-късно в Египет много животни, в това число и котките, били обожествявани.

Ако потърсим причината специално за издигането на котката в култ, можем да предположим, че това вероятно се дължи на уникалния начин за справянето им с домашните вредители и змии.

Постепенно египтяните започват да почитат тези животни и като символ на грация и самоувереност. Известна е богинята Баст или Бастет, която е котка. Образът й с времето се омекотява и се превръща в покровителка на майчинството и плодовитостта, защото котките често почиват под столовете на жените.

Въпреки ширещото се преклонение пред котките, египтяните ги опитомяват доста по-късно от кучетата, а като свещени животни на Бастет, също започват да ги  мумифицират.

Според сведенията на Херодот при възникнал пожар мъжете пазели някоя котка да не влезе в огъня. Когато пък умряла котка, цялото домакинство скърбяло като за роднина и дори ходели с бръснати вежди в знак на скръб.

Ако някой в Египет убиел котка, го чакала смърт. Хронистът Деидор Сицилийски описва как дори котки станали причина египтяните да загубят война. Това става през 525г., когато царят на Персия Камбис воювал срещу Египет. Той не можел да превземе град Пилуз или днешния Порт Саид, докато не използвал хитрост. Заповядал да бъдат уловени всички котки и всеки войник да си постави по една на гърдите вместо щит. Така египтяните се отказали да се бият, за да не бъдат наранени свещените животни.

• Слонът – националният символ на Тайланд

В Тайланд слонът е считан не само за свещено животно, но е и национален символ, олицетворяващ единството между религиозен дух, цар и народ.

По традиция тайландците използват слоновете за транспорт, строителство, селскостопанска работа и във война. В една джунгла без пътища слонът е най-доброто превозно средство.

На 13 март всяка година жителите на Тайланд празнуват Деня на слона. Провеждат се тържествени процесии, на които минават слонове, украсени със светли одеала и цветни гирлянди.

Интересна традиция са тайландските сувенири от хартия, направена от оборска тор на слон. Тъй като тя съдържа натрошени, недобре смлени растителни влакна, получената хартия прилича на обикновен картон по грубата си текстура.

• Вълкът – култово животно от древни времена

Много древни племена като келти, германци, индийци, народите в Сибир и др. имат за тотем вълк. Древните римляни почитат вълците като свои покровители. Неслучайно Ромул и Рем, които са основатели на Рим, са откърмени от вълчица.

В древен Египет пък Анубис, едно от върховните божества, е изобразявано с глава на вълк.

Според вярванията на турците ние, хората,  сме потомци на Небесния Вълк и много човешки качества като агресия, мобилност, лидерство и др. са наследство от вълците.

По света и днес има народи, които продължават да почитат например ламите – в Андите, змията – в Индия, костенурката – в Китай и др. И макар че е останало твърде малко от старите политеистични вярвания, хилядолетната връзка между човека и животните продължава да съществува в проявления като крайна агресия или безусловна обич.