Кои писатели се оказаха пророци

Ако сте сред почитателите на фантастичната литература, сигурно вече сте се убедили, че някои автори буквално предсказват в книгите си различни промени в живота, явления, открития и процеси много напред във времето.

Дали са имали ясновидски способности, или всичко е просто съвпадение? Може би и едното, и другото. Но факт е, че някои от тези писатели описват с такава поразителна точност неща, които наистина днес съществуват, че човек наистина може да се замисли за тяхната пророческа дарба.

Сред писателите-пророци има такива, живели по различно време, но всички си приличат по това, че са мечтатели и техните фантазии са отправени към добруването на хората след тях.

• Моргън Робъртсън и потъването на „Титаник”

Оригиналното заглавие на един от романите на Робъртсън е „Futility” и се превежда още като „Безсилие” или „Напразно”. В него авторът предрича потъването на „Титаник” цели 14г. преди това. След гибелта на кораба Робъртсън е наричан от мнозина „пророкът на 20. век”.

Самият писател твърди, че идеята за потъването на лайнера му хрумнала, докато боледувал. Той разказва как все едно наяве „видял” корабокрушението и дори „чувал” виковете на давещите се.

Поразително е, че както габаритите на „Титаник”, така и времето на трагедията – през април в полунощ, съвпадат напълно. Робъртсън дори провидял и причината за катастрофата, а именно бързата скорост, както и срещата с огромен айсберг, довела до фаталния изход.

• Жул Верн и пътешествието до Луната

За първи път френският писател описва космически пътешествия, като се старае да даде научно обяснение на своите фантазии. През 1865г. написва книгата си „От Земята до Луната”, в която не предсказва единствено невероятното пътешествие, немислимо в онези времена.

Той дори описва подробно броя на членовете на космическия екипаж, габаритите на пасажерския модул, както и размера на бюджета. Изминава почти век, преди приключението в Космоса да се осъществи наистина.

• Александър Беляев и подводните лаборатории

Подводните лаборатории и отглеждането на водорасли днес вече са реалност, но в романа си „Подводни земеделци” Александър Беляев предсказва това още през 1930г. Героите му отглеждат под водата своите култури, облечени в непромокаеми костюми и дишат със специални кислородни апарати.

Веднага се сещаме за днешните акваланги, но те се появяват 30г. след романа на Беляев. А 10г. след тях вече има и плантации от водорасли. Те задоволяват нуждите на козметичната и фармацевтичната индустрия, а бъдещето им е като храна и топливо.

• Рей Бредбъри и електронните устройства

През 1953г., когато Бредбъри написва романа си „451 градуса по Фаренхайт”, е било чиста фантазия да си помислиш дори да четеш електронна книга или да плащаш с електронна карта. Но фантастът описва в книгата си такива машини, които приличат на камери за видео наблюдение, на банкомати, на мобилни телефони и на безжични слушалки.

• Кир Буличев и „умните” часовници

Кир Буличев създава повестта си „100 години напред” не много отдавна – през 1978г. Все пак в тези години фантазиите му са били доста дръзки – прислужница-робот, „умни” часовници, генно инженерство и др. Оттогава не е изминал дори и половин век, а се оказва, че всичко това е реалност.

• Хърбърт Уелс и невидимия самолет

В своите научно-фантастични романи, написани преди повече от 150г., Уелс предвижда появата на такива изобретения като ескалатори, телефонни секретари, автомобилни врати, централно отопление и др.

Идеята му от романа „Невидимият човек” е реализирана при изработката на стелт самолет, невидим за радарите.

Пишейки във „Война на световете”за превземането на Земята от марсианци, Уелс като че ли предвижда днешното търсене в глобален мащаб на извънземен живот. Там също става въпрос за атаките с „топлинни лъчи”, а лазерните оръжия вече са факт.

• Артър Кларк и сателитите

Сър Артър Кларк е един от най-известните писатели-фантасти. През 2001г той изненадващо прогнозира, че 6-годишният му тогава син ще стане свидетел на появата на интернет, като Кларк употребява израза „компютърна конзола”.

Кларк се счита за „откривател” на сателитните комуникации заради идеята си да бъдат изпратени изкуствени спътници в орбита около Земята и така да създадат една глобална комуникационна мрежа. Днес има пояс от 400 сателита, наречен „Пояса на Кларк” в негова чест.

• Дийн Кунц и смъртоносния вирус

Дийн Кунц е известен автор на трилъри и книги на ужасите. През 1981г. в трилъра „Очите на мрака” той описва „Ухан-400” – смъртоносен вирус, появил се първо в гр.Ухан. Тук няма какво да се коментира – съвпадението с мястото, откъдето тръгва COVID-19, е невероятно. И как от толкова държави и градове въображението на Кунц е избрало точно Ухан?

Все пак обаче трябва да уточним, че в първото издание на книгата вирусът носи името „Горки-400”- съветско биологично оръжие. След падането на желязната завеса авторът коригира името на вируса, което не означава, че съвпадението не поразява с точността си.

• Айзък Айзимов и роботите

Айзимов мечтае да живее в свят, в който страхът от новите технологии да не съществува. В романа му „Аз, роботът” машините успешно заместват човека, създават се и индустриални роботи. Робосветът постепенно става приятелски – хора са спасени от роботи-дроиди, които им правят гръбначни операции, а в Космоса автоматони поправят орбитални станции.

Днес роботизираните машини са неизменна част от живота ни в много сфери. Те служат на хората вярно и, казано шеговито, да се надяваме, че спазват законите на роботиката, измислени от Айзък Айзимов.

• Филип Дик и виртуалната реалност

Наричат Филип Дик „пророкът на 21.век”. Американският фантаст и футуролог става известен благодарение на холивудски продукции като „Специален доклад”, „Агенти на съдбата” и др.

Идеите за виртуалната реалност, за изкуствения интелект, за загубата на идентичност, за колективната параноя и паралелните реалности са само малка част от неговите пророчества. Една част от тях вече са се сбъднали, а за други това предстои.

Лудите мечти и смелите фантазии на тези изключителни творци и визионери днес вече са реалност. Великите пророци на жанра научна фантастика всъщност дават тласък на много научни изследвания и проучвания в полза на човечеството. Най-новото проучване на група учени е ориентирано към използването на метод, описан от Артър Кларк, за търсене на извънземни цивилизации. Астрономът Сокас-Наваро смята, че „Поясът Кларк” може да се използва като техномаркер за съществуването на такива високоразвити цивилизации. А със сигурност има още идеи, които чакат своя шанс да бъдат осъществени