Между две и четири години детето претърпява забележими промени в своя характер и поведението: в него се формира самочувствие. Възрастните, които не са в състояние да променят отношенията си с децата, за да се приспособят към тези промени, са изправени пред значителни предизвикателства. В резултат на това малките разногласия, които биха могли да бъдат разрешени по мирен начин, се превръщат в конфликт, при който страдат и двете страни.
Според психолозите една от причините за проявата на инат при децата през този период от живота е нежеланието на детето да прави това, което родителите очакват от него. Също така, упоритото поведение на детето служи като защитна реакция на вманиачените родителски грижи. Детето се опитва да защити правото си на независимост, но не знае как да го направи правилно.
Конфликтите възникват, когато родителските тактики са твърде снизходителни. Детето свиква да получава всичко каквото си поиска и когато родителите му отказват нещо, то проявява детска агресия и инат.
Пренебрегването на желанията и интересите на детето от възрастните го кара да се чувства обидено. То започва да мисли, че родителите му не приемат мнението му и търси начини да привлече тяхното внимание. Упоритостта се превръща в обща форма на поведение. Детето е нахално, реагира враждебно на съветите и коментарите на родителите.
Понякога детето проявява инат поради факта, че няма друга възможност да изрази негативните емоции, които е натрупал.
Постоянните задръжки водят до факта, че детето започва да игнорира коментарите на родителите и прави обратното. Прекалената доброта и мекота също не са от полза, ако са извън разумните граници. Затова психолозите препоръчват на родителите да се придържат към правилото търсете „златна среда“. За целта възрастните ще трябва да търсят компромис в отношенията с детето си и в някои ситуации да отстъпват.
Тогава детето ще почувства, че неговото мнение е взето предвид и ще Ви се довери повече. В случаите, когато трябва да кажете категорично „не“ на детето, обяснете причините за отказа със спокоен тон.
Общувайте любезно с детето си
Макар да няма и 10 г. детето е много по-мотивирано да изпълнява, когато някой го помоли мило и разбрано за нещо.
Давайте положителна оценка за делата му
Когато детето слуша това, което му казваш, и прибере играчките си например, накарай го да осъзнае, че е свършило добра работа. Затова не пропускайте да покажете обратната връзка – да го похвалите.
Дайте на децата си разумна доза свобода, за да могат те да изживеят сами различните ситуации, в които попадат.
Не използвайте физическа сила по отношение на детето: шамарите по главата и други телесни наказания влияят негативно върху психиката на детето.
Ако детето не прави нищо опасно и забранено, родителите не трябва да го коментират.
Прекалената строгост, ограничаване на дейността, многобройните забрани и физическо наказание на детето го провокират към упорито поведение дори в онези случаи, когато то знае, че греши.
Когато се опитвате да получите добро поведение от детето си, не забравяйте, че наградата е за предпочитане пред наказанието.
Бъдете търпеливи, за да реагирате правилно на изискванията на детето, без да го унижавате, но и без да угаждате на капризите на детето. Много проблеми в поведението на детето се свързват с липсата на родителско внимание към него. Прекомерното обгрижване обаче може да бъде също толкова вредно, колкото и липсата му.