Във всяка връзка идва момент, когато скуката и рутината заменят тръпката и вълненията и решаваме, че всичко е свършило. Може много да ни харесват пеперудите в стомаха от първите месеци, но те няма как да продължат вечно. Разбира се, това не означава, че връзката няма бъдеще и е излишно да изпадаме в паника.
Да „ремонтираме“ или да изхвърляме, когато огънят изчезне и вече не ни е така забавно с човека до нас? Не е ли по-лесно да инвестираме непрекъснато в един човек, с когото ни свързват дълбоки, макар и малко позадрямали чувства, отколкото да попадаме в порочен кръг от нови връзки и раздели?
Влюбени в партньора за цял живот? Звучи страхотно, нали, а и ще ни спести толкова много проблеми. Ако се замислите за много от недоразуменията между вас, ще установите, че част от тях биха могли да бъдат избегнати, ако любовта беше водеща.
Истината е, че с времето забравяме обичаме или не и нападаме яростно партньора за всяко нещо, което не ни харесва. Инерцията може да бъде много подвеждаща и разрушаваща, ако я пренасяме от проблемите на работното място директно вкъщи. И всички го правим, за съжаление. Искаме да бъдем грижовни, толерантни и нежни, но често сме точно обратното.
Вероятно ще кажете, че това не е възможно поради толкова много причини? Помислете обаче как се държите, когато някой много специален за вас човек ви разочарова? От отговора на този въпрос зависи до голяма степен и как протичат връзките ви.
Никой не е идеален, но ако позволяваме на грешките на другия да ни дистанцират от него, няма да стигнем далече. Когато другият не реагира правилно, не успява да ви „прочете“ мислите, забрави за годишнината ви, разочарова ви с погрешните си избори, е нормално да се чувствате гневни. Но пък ако се замислим колко безобидно е всичко на фона на общата картина на живота, ще разберем колко време и нерви прахосваме напразно.
Понякога вие ще давате, понякога само ще получавате. Когато искате да направите нещо мило, го направете, без да очаквате след това да ви върнат жеста. „Кантарът“ в отношенията може да бъде разрушителен. Ето защо е важно да не „претегляме“ всеки жест, да очакваме „отплата“ и да чакаме благодарност. По този начин правилният човек така или иначе ще ни оцени, а ние ще запазим топлината в душата си.
В една дълга връзка сме склонни да смятаме партньора си за наша собственост, особено ако прекарваме много време заедно. Но ние не притежаваме „ексклузивни“ права върху него и нищо не ни гарантира, че ще останем завинаги заедно. Тази несигурност може да бъде много мотивираща в едни зациклил период, когато нищо не се получава както трябва.
Когато си дадем сметка, че никой не е незаменим, ще започнем и повече да се стараем. Това ще освежи не само нашите чувства, но и тези на партньора.
Разговори, погледи, смях като в началото, какво по-хубаво от това? Любовта за цял живот е преди всичко много дълбоко приятелство, истинска загриженост и възхищение. Докато се възхищавате на човека до вас, любовта ви е „защитена“. Изчезне ли това усещане, трудно ще върнете чувствата си.
Ограниченията няма да ви дадат любов. Ограничавайки другия, вие ограничавате и себе си. Живеете в затвор, в непрекъснати страхове и се лишавате от щастие. Тук думата „любов“ е абсурдна.
Дайте си свобода. Ако ревнувате, избавете се от това чувство. Пуснете всичко, което държи душата ви в „кафез“. Любовта е свобода. Ако искате да запазите чувствата си, просто вярвайте. Представете си да живеете с един човек 20 години в непрекъснати разпити, забрани и ограничения. Това не означава да позволявате да злоупотребявате с доверието ви, а просто да задълбавате по-малко и да се носите по течението по-често.
Благодарността ще ви помогне да оцените партньора си, да си дадете сметка колко много прави за вас и да се радвате, че го имате в живота си. Всичко това ще поддържа и чувствата ви силни и истински. А липсата на благодарност ще направи точно обратното.
Не оставяйте един проблем да придобие разрушаващи размери, само защото не сте му обърнали внимание навреме. Когато се появи някое недоразумение, седнете и поговорете. Решавайте заедно проблемите и търсете заедно решения. Ще откриете, че това ви прави по-близки, сплотени и влюбени. Съвместната работа е ключова за поддържането на щастие.
Да речем, че сте обидени за нещо и мислите постоянно за това. Обидата става толкова голяма, че не ви позволява да усетите любовта. Възможно е да става въпрос дори за нещо съвсем безобидно, но твърде многото мислене да ви създаде погрешна представа.
Когато усетите, че от една мисъл потъвате в апатия и тъга, опитайте всичко да я изхвърлите от съзнанието си. В противен случай, тя ще повлече други лоши мисли, а може и да стане причина за негативни действия.
Любовта „обича“ радостта, удовлетворението и положителното отношение. Научете се да бъдете щастливи сами и ще бъдете щастливи и с партньора си. Всеки от нас трябва да има свой малък свят, в който се чувства уютно и спокойно. Този вътрешен покой може да ни направи по-устойчиви на стреса и проблемите и по този начин да ни позволи да запазим любовта си.
Когато ви е тежко и смятате, че сте емоционално изчерпани, си спомнете началото, общите ви планове, надежди и мечти. Не позволявайте на ежедневието да ви отдалечи от партньора.
Любовта е „растение“, което се нуждае от ежедневни грижи, за да се развива добре. Ако спрете да правите дори едно от нещата, с които е свикнало, това ще му се отрази негативно.