Как да извлечем полза от неприятни ситуации

Увод

Както ще си спомните от предишната история, след като фалирахме с магазина за аудио техника, заминах на студентска бригада в Англия. След пет месеца се завърнах с достатъчно пари за да си погася кредита и да се опитам да се захвана с нещо в България. Сегашната история е един урок, по скоро към тези от вас които не могат да намерят изход от дадена ситуация или се чувстват в безизходица от дадена ситуация. Приятно четене и не забравяйте за извода.

Историята за дървата

Беше преди десетина години, смутен зимен ден. Рано сутринта майка ми ме събуди с идеята да посетим близко градче, където тя имаше работа, а нямаше кой да я закара, понеже автобусите нямаха редовна линия.

Аз дори нямах автомобил, за радост калеко ми имаше две коли и често ми заемаше старата си кола. Но този път ме предупреди, че нещо с колата не е наред и трябва много да внимавам.

На отиване нямаше кой знае какви проблеми, освен че пътищата бяха хлъзгави и не добре изчистени. Стигнахме където трябва и свършихме каквото трябва, на връщане пак внимавах, но колкото и да внимавам на един остър завой нещо по предницата изпука и колата стана почти неуправляема. Лекичко отбих в страни, на едно по-широко място и спрях автомобила, майка ми разбира се, веднага започна да се вайка че сме останали насред гората и защо ни е трябвало да взимаме развалена кола. Обадих се на калеко и се оказа че той е на около 150 километра и ще ми отнеме 2,5 до 3 часа да се върне и да донесе повредената част.

След пет минути с мрънкало в една кола, не издържах и излязох да се разтъпча. Ситуацията не беше цветуща, закъсахме посред зима в гората, нямам гориво за да работи толкова дълго време колата на място и помощ се очертава след близо 3 часа.

Запалих цигара и започнах да се разхождам. Все още не знам как ми хрумна да събирам дърва. Може би защото си спомних, че калеко имат камина и може да им е от полза, ако събера малко. След първия наръч проверих, че багажникът е чисто празен. Е имах и място където да ги събирам и цяла гора сухи и изпадали дървета, а пък и време имах предостатъчно. Но най-важното, беше да не се налага да стоя в една кола с майка ми, която по природа си е професионален мрънкач и ще ми надуе главата за има няма половин час.

Както си събирах съчки, под едно дърво случайно открих, наполовина покрити със сняг близо един кубик чудесни дърва, нарязани на 50-70 дължина, пасващи идеално в багажника на колата. Вероятно някой преди зимата ги е подготвил там и после е забравил да ги вземе, което пък беше добро дошло за мен.

Не разбрах как са минали над 2 часа, но багажникът беше пълен до горе с чудесни дърва за огрев и това ме зарадва. Изпуших още една цигара, седнах в колата и след 5-10 минути калеко пристигна, сменихме набързо проблемната част и потеглихме, той отпред, а аз зад него. Дори пропуснах да му спомена за дървата в багажника.

Прибрахме се по тъмно, майка веднага се намести до камината и заразправя как сме закъсали в гората, колко било студено и колко страшно. Аз от своя страна започнах да свалям дървата без да кажа нищо на никого. Първа ме видя, леля и ахна – Ама от къде се взеха тези дърва? Викам докато чаках калеко нямаше какво да правя, та посъбрах малко. Малко ли! Събрал съм една камара дърва, може би достатъчни за цял месец, осъзнах го чак когато видях уважението на всички, което се четеше в очите им. Бях станал героят на вечерта.

Преглед на ситуацията

Нека прегледаме в каква ситуация съм бил:

• Зимата съм закъсал в гората.
• Развалена кола, която ще се оправи след определено време.
• Майка (професионален мрънкач) е също в колата.
• Нямам достатъчно гориво, за да работи и отоплява автомобила за 3 часа.

Всъщност като се замисля съм нямал кой знае какъв голям избор 🙂

Извод

Не ви разказах цялата история заради някакви си дърва, извода е че всеки попада в най различни кофти ситуации, номера е да не мрънкаме, да мислим малко по различно, да мислим как да изкараме полза от дадената ситуация. Защото винаги има начин, може би веднага няма да се досетите каква е или от първата ситуация няма да извлечете полза, но ако си го наложите като начин на мислене, това винаги ще ви помага в живота.

Това беше историята, обещавам следващата да бъде по съвременна и интересна от към бизнес.