Няма градинар, колкото и опитен да е той, който да не си задава често въпроса: ” Дали полях достатъчно/правилно?”. С времето всеки от нас, грижейки се за градината си, или поне за стайните цветя, си изработва някаква методика.
Все пак има известни тънкости, свързани със снабдяването на растенията с вода, които още не знаем. Ако ги спазваме, няма да се притесняваме винаги дали да полеем, или не; колко често да го правим и какво количество вода е нужно за нашите растения.
Първото нещо, което ни е нужно да знаем, е от какъв тип са растенията ни. Ако те имат дълбоки и разклонени коренови системи или пък са способни да задържат влага като седумите например, ще оцелеят и с по-малко поливане. Докато други не могат да издържат дълго без влага и доста често искат поливка.
Второто нещо, което е важно, е да определим каква е почвата. Ако е по-песъчлива, тя няма да задържа по-дълго влага и трябва да поливаме по-често.
Има някои задължителни правила за ефективно поливане, утвърдени в практиката:
– По-обилна, но по-рядка поливка.
Разбира се, обилно поливане не означава да наводним градината си. Трябва да поливаме толкова, колкото е нужно почвата да се овлажни поне на 20-25 см дълбочина.
Ако поливаме често, но леко, ще се овлажни само горният почвен слой. Той ще изсъхне бързо и растенията ще останат на сухо.
– Най-добро време за поливане – сутрин.
Поливката рано сутринта дава време на растенията да понесат атмосферните условия и да им осигури енергия.
При поливане следобед или надвечер растението е влажно, а температурата е ниска и това създава условия за развитие на болести.
– Поливане директно към корените.
Ако поливаме възможно най-долу, водата отива там, където е необходима. Иначе има вероятност върху мокрите листа да се развият различни гъбични заболявания. А и водата се изпарява по-бързо, без да се усвоява от растенията.
За напояване е подходяща всяка вода, ако е топла и да не съдържа примеси на хлор.
Най-добрата вода за поливане е дъждовната, която е безплатна, тя не съдържа варовик. Можем да я събираме в контейнери от пластмаса или в дървени бъчви. Решение е и подземна цистерна, при условие, че разполагаме с по-голяма градина.
Възможност е и събирането на дъждовна вода от покрива на къщата, гаража или друга постройка, стига да не живеем в промишлен район. При продължителна суша трябва да изчакаме покривът да се измие и едва тогава да съберем вода.
Все пак повечето хора поливат с чешмяна вода или вода от кладенец, която обаче е много студена. Това не е полезно за растенията през горещите летни дни. Ето защо е добре водата да се остави да се стопли във варел.
Най-често при малка градина или тераса се полива с лейка. Лейките, изработени от пластмаса, са евтини и леки, а душ-приставката им гарантира внимателно поливане. По-тежки, но по-стабилни са лейките от метал. Пластмасовите лейки не трябва да се излагат дълго на слънце, защото стават чупливи.
Ако градината ни е по-голяма, носенето на вода с лейка е доста изморително и затова е по-подходящ градинският маркуч. Можем удобно да го складираме с количка или държач. Има и различни накрайници, които осигуряват бърза връзка.
Подобно на пластмасовите лейки, и маркучите не трябва да се оставят на слънце, а през зимните месеци – на открито.
За да улесним процеса на поливане, можем да си монтираме системи за автоматизацията на поливането, но и маркучите за капково напояване са подходящи.
Има прости, но изпробвани методи за пестене на вода при поливане:
– да събираме дъждовна вода;
– да поставим слой мулч, който намалява изпарението;
– да прекопаваме градината винаги след обилно поливане или пороен дъжд;
– да поливаме по-рядко, но повече;
– да съобразяваме засяването на растенията с вида на почвата.
Ако искаме да отгледаме свежи зеленчуци, вкусни плодове или просто цветя за радост на очите, трябва да им осигурим достатъчно количество вода. Така те ще растат бързо и ще усвоят нужните им хранителни вещества.
Нашето внимателно поливане, направено по подходящия начин, ще направи растенията ни по-здрави и по-изобилни, а ние ще имаме самочувствие на добри градинари.