Стане ли въпрос за хигиена, безспорно първото място като използвано средство заема сапунът. Въпреки че днес има и други средства за измиване и почистване, сапунът си остава класика в модерни варианти. Вече има течен сапун, антибактериален, дерматологичен, катранен, бораксов и др. В Ливан дори е произведен сапун със злато на прах, а БАН за сапун, получен от екстракта на охлюви, получава сребърен медал през 2011.
Знае се, че с калъпче сапун е обтривала рамене Савската царица и Клеопатра е измивала лицето си. Средновековни италианки са перяли с него дрехите на дожовете, а бабите ни са търкали с домашен сапун платна по реките.
Да, историята на сапуна е доста дълга.
Всички сме чували, че голяма част от изобретенията са станали съвършено случайно. Така станало и със сапуна. Легендата гласи, че думата „сапун” идва от soap – планината Сапо в древен Рим. Когато били извършвани жертвоприношения, пепелта при печенето на жертвените животни попивала стичащата се мазнина. Получената смес била отмивана от дъждовете и се наслоявала по глинестите брегове на р. Тибър. Когато римлянките перяли на това място, забелязали, че тези смеси правели изпирането по-лесно.
Дълго време се смятало, че точно римляните изобретили сапуна. Била открита обаче рецепта за правене на сапун, записана върху глинени плочки от времето на шумерската цивилизация. Историците датират писмото от 2500г. пр.Хр. Според него древните месопотамци получавали своя сапун, смесвайки дървесна пепел с вода, после слагали всичко да кипне и прибавяли някаква мазнина.
Вече 5 хил. години производителите на сапун запазват тази натриева основа, получавана в древността от смесването на пепел и вода, а днес използват сода. През Средновековието средиземноморските държави са най-големите производители на сапун, замествайки мазнините с маслиново олио.
В по-студените европейски страни се използвали животински мазнини, а средновековна Русия се превръща в основен производител на дървесна пепел за сапун.
Едва в края на 18.в. Николас Лебман, френски химик, успява да получи сода от готварска сол. Тя става отлична суровина за сапун, а и много намалява крайната цена.
Ако днес погледнем на състава на сапуна като химици, ще установим, че всъщност сапунът представлява соли на висшите карбонови киселини. В съвременното производство най-употребявани са норковата мазнина, както и масла като кокосово, соево и памуково.
Специалистите все още не са открили с какво да заменят натриевата основа, която до голяма степен изсушава кожата. Донякъде ефективно е прибавянето на глицерин и ланолин, но не и различните ароматизатори, антибактериални добавки и т.н.
И тъй като историята на сапуна е хилядолетна, той е основен герой на различни любопитни истории и факти.
Нека да надникнем в ароматния свят на пенещото се калъпче сапун.
Никой не отрича ползите от основното предназначение на сапуна – за измиване и почистване. Но заедно с това с годините се наслагват и много неистини за неговата употреба.
Тъй като сапунът е важна част от нашия бит, трябва да сме особено внимателни при наличието на такъв богат избор от продукти с различни съставки.
Истина: Да, той е максимално щадящ, но е съобразен с по-специфичната бебешка кожа и не действа по същия начин на възрастните.
Истина: Това съвсем не значи, че не могат да изсушат или алергизират кожата. Отнася се и за т.нар. „биосапуни”.
Истина: Да, така е, но последните изследвания сочат, че вредят на репродуктивните способности, на ендокринната система и причиняват онкозаболявания. Екип от американски учени е установил над 20 много опасни съставки в антибактериални сапуни и гелове. Затова в САЩ са забранени такива продукти, които съдържат вредните триклокарбан и триклозан.
Специалистите отдавна алармират за нездравословното сапунисване от глава до пети, особено за дамите.
Ако не използвате сапун при къпане:
– ще имате по-здрава кожа;
Сапунът премахва отделените от кожата натурални масла и тя става раздразнена и суха.
– ще се отделят по-малко миризми от тялото ви;
Уханието на сапуна е много кратко след къпане. Той прави кожата уязвима за бактерии. Дори антибактериалните сапуни убиват не само вредните, но и полезните бактерии.
– ще защитите повече интимните си части.
За да ги защитите от дехидратация, по-добре използвайте интимен гел и топла вода.
– ще се появят по-малко бръчки;
Сапунът уврежда киселинния кожен слой и изсушава, което води до повече бръчки.
– ще се намали усвояването на витамин Д.
Това важи особено при много старателно търкане със сапун при къпане веднага след плаж.
Каквото и да си говорим, истината е, че сапунът ще си остане универсален почистващ продукт. Важното е да избягваме прекалената употреба на индустриалните сапуни, колкото и красиви и ароматни да са те. Просто е – да изберем алтернативата – натурален сапуни, който можем да си купим или да си направим и сами.