Вероятно много родители са се изкушавали да кажат подобно нещо в стремежа си да мотивират детето си. Подобни фрази обаче могат да накарат наследника ви да се сравнява с вас за всичко и да се опитва да ви доказва, че е по-добър от вас.
Не трябва да забравяме и че всяко дете се развива различно и не трябва да го сравняваме със себе си на неговата възраст.
Препоръчително е да наричаме децата си с истинските им имена, а не с прякори. Първо, че е хубаво да чуват името си още от малки и да свикват с него, а второ – че името е това, с което те ще се представят пред света. Освен това, прякорите са много дразнещи за някои деца, които те изтърпяват мълчаливо, но трупат негодувание.
Независимо дали става въпрос за спорт, състезания или оценки в училище, не е добре да сравняваме детето си със съучениците му. Може да смятаме, че така ще го мотивираме, но в повечето случаи постигаме точно обратното – то губи интерес.
Подобна фраза ще накара детето да се притеснява да не направи и най-малката грешка и да загуби любовта ви. И то ще започне да прави само това, което вие искате, без да проявява инициатива и творческо мислене. С категоричното послушание едно дете губи своята безгрижност.
Децата, които често чуват това, израстват плахи, неуверени и самотни. Те страдат от липса на внимание и това се отразява и на живота им като възрастни.
Когато сте ядосани и кажете това, детето разбира, че сте разочаровани от него. И то свързва негодуванието ви към партньора с отношението ви към него. Нормално е да реши, че не иска да прилича повече на въпросния родител и това да се отрази на емоционалната му връзка с него.
Този тип фрази са вид манипулация, която често използваме като родители. Когато го правим често, можем да създадем емоционални проблеми, свързани с храната у детето. И те да се отразят на теглото, самочувствието му и апетита.
Подобна фраза може да накара детето да се чувства уязвимо и застрашено. То ще реши, че вие можете да правите каквото си искате с него. Страхът от наказание никога не носи очакваните резултати, а създава нови проблеми.
Когато детето направи някоя пакост, е нормално да сме гневни и разочаровани. В пристъп на гняв можем да кажем неща, за които по-късно да съжаляваме. Детето вероятно се чувства достатъчно виновно и подобни категорични фрази ще го потиснат още повече.