В тази статия ще разгледаме някои от причините, които довели до психически сривове и нервни разстройства сред войниците през Втората световна война. Ще видим как са се изразявали тези състояния, как са били лекувани и как са били възприемани от обществото и военните структури. Ще се опитаме да отговорим на въпроса защо са полудели войниците през Втората световна война.
Войната е тежко изпитание за всеки човек, който е изправен пред нея. Тя изисква не само физическа, но и психическа издръжливост, способност да се справя със стреса, страха, травмата, губенето на близки и приятели. Войната е източник на много видове психологически наранявания, които могат да имат дълготрайни последствия за здравето и живота на войниците.
През Втората световна война милиони хора са мобилизирани за участие в най-кървавия и разрушителен конфликт в историята на човечеството. Те бяха изложени на безпрецедентни условия на бойното поле, като артилерийски огън, бомбардировки, миниране, газови атаки, залавяне в плен, измъчване, глад и студ. Тези фактори допринасят за появата на много случаи на така наречения „боен стрес“ или „бойна невроза“, която се характеризирас различни симптоми като треперене/треска, замаяност, главоболие, безсъние, кошмари, апатия, депресия, агресия, халюцинации и самоубийствени мисли.
Според някои източници около 10% от всички войници през Втората световна война са страдали от някаква форма на бойна невроза. Това означава, че около 20 милиона души по света са били засегнати от този проблем. Най-много случаи са регистрирани при американските и британските войски, които са имали по-добра медицинска помощ и по-висока степен на осведоменост за психическото здраве. При немските и японските войски случаите на бойна невроза са били по-малко документирани, тъй като тези страни са имали по-строг режим на дисциплина и по-силна идеологическа пропаганда. При съветските войски случаите на бойна невроза са били по-трудно разпознаваеми, тъй като тези войници са били подложени на огромен натиск от страна на комунистическата партия и са били изправени пред най-жестоките условия на войната.
Лечението на бойната невроза по време на войната е било различно в зависимост от страната, времето и обстоятелствата. Най-често използваните методи са били психотерапия, хипноза, електрошок, седативи, транквилизатори и наркотици. Целта на лечението е била да се възстанови бойната годност на войниците и да се предотврати разпространението на паника и деморализация сред останалите. В някои случаи лечението е било успешно и войниците са се завърнали на фронта, в други случаи лечението е било неадекватно или отсъствало и войниците са оставали инвалидизирани или са избирали пътя на самоубийството.
Възприемането на бойната невроза през Втората световна война е било смесено и противоречиво. От една страна, тя е била призната като реален и сериозен проблем, който засяга много хора и изисква специално внимание и грижа. От друга страна, тя е била стигматизирана като знак на слабост, некомпетентност или дезертьорство. Много войници са се страхували да признаят своите психически проблеми или да потърсят помощ, тъй като това можеше да им донесе наказание, презрение или изключване от обществото.
Други пък са скривали своите симптоми или са ги потискали с алкохол, цигари или наркотици. Много войници са останали без подходящо лечение или подкрепа след края на войната и са продължавали да страдат от посттравматичен стресов синдром (ПТСС) през останалата част от живота си.
Заключение: Войниците през Втората световна война са полудели поради множество причини, свързани с тежките условия на бойното поле, липсата на адекватно лечение и подкрепа, както и негативното отношение към психическото здраве. Техният проблем е бил сериозен и широко разпространен, но често игнориран или премълчаван. А последиците са били тежки за самите войници, дори дълго време след края на войната.