Ние затваряме очите си задължително, докато спим, но го правим и в други ситуации. Първата, която ни идва наум, е тази по време на кихане. Всъщност кихането е защитна реакция. Според специалистите затваряме очите си, докато кихаме, за да ги предпазим от отделените микроорганизми.
Но в живота ни има още моменти, при които си затваряме очите – инстинктивно или не. А те са когато се целуваме, когато се молим, мечтаем и др.
Нека да разгледаме анатомията на целувката в тези толкова обичайни ситуации.
Не само по филмите, но и в действителния живот целувките се случват по един и същ начин: приближаваме до любимия човек, прегръщаме се, затваряме очи и нежно се целуваме.
Може ли науката да даде обяснение за затварянето на очите в този красив момент?
Част от учените смятат, че това се прави инстинктивно, за да може човешкия мозък да оцени по-добре докосването и да няма разсейващи външни стимули.
Има хипотези, че целуването по този начин е започнало преди хилядолетия, когато не се търсела романтиката, а всичко се случвало в името на потомството.
Като друга причина се изтъква и съществуването на доверие към партньора. Със затворените си очи вие му сигнализирате, че сте напълно спокойни и готови напълно да се насладите на момента.
Според статистиката хората, които се целуват със затворени очи, са само 10%.
Във времена, в които виждаме демонстриране на всякакъв вид сексуалност, всички психолози са на мнение, че актът на виждане или липсата му могат да имат голяма сила в сексуалността.
Всъщност да бъдем интимни с партньора си, без да го виждаме, може да увеличи насладата от преживяването. Както и при кихането, и в тази ситуация отворените очи отдалечават от удоволствието в момента, дори могат да породят смут или срам. Затворените очи стимулират другите сетива.
Молите ли се, когато имате нужда от сила, за да преодолеете някакво изпитание? Повечето от нас правят това със затворени очи, а така и трябва. Според учителя Петър Дънов по този начин човек по-лесно се абстрахира от външния свят и се вглъбява в себе си. Защото тогава ще бъдем по-близо до Твореца и по-далече от всички образи от света, а молбата ни ще е по-искрена и съкровена.
Различните техники при медитация също изискват затворени очи, за да се достигне по-лесно до желаното спокойствие и отпускане на тялото и ума.
Много пъти сме изпитвали усещането за неповторимия вкус на някоя храна, който искаме да задържим по-дълго в устата си. И тогава точно е моментът, когато затваряме очи, за да намалим нещата, които ни разсейват. Искаме истински да усетим вкусовете, а ограничавайки зрението, го правим.
Затварянето на очите по време на хранене от психологична гледна точка ни позволява да виждаме с „окото на ума”. То представлява хранене с внимание и макар да казват, че се храним първо с очите, с „окото на ума” преживяването е много по-ясно.
Композиторът Игор Стравински смята, че музиката не трябва да се слуша със затворени очи, ако става въпрос за живо изпълнение. Той смята, че по този начин тя успокоява слушащия и унесът му харесва повече, отколкото самата музика.
От друга страна обаче, това е целта на различните техники за релаксация, които се прилагат най-успешно, придружени с отпускаща музика.
Освен това е научно доказано, че слушането на музика 30 мин. дневно има терапевтичен ефект върху хората, прекарали инфаркт. Задължително условие е пациентите да слушат музиката със затворени очи, което ще им помогне да се откъснат от всички външни фактори, нарушаващи спокойствието им.
Още в началото на XX в. „техниката на затворените очи” е използвана от Марион Ричардсън за стимулиране на детското самоизразяване при различни терапии. Нейните предположения били, че човек със затворени очи по-лесно се свързва със своя вътрешен свят, общувайки с изкуството.
Спомнете си колко музикални изпълнители свирят или пеят със затворени очи. А и на всеки от нас се е случвало да затвори очи, когато слуша любима мелодия, за да се абстрахира от света навън и да почувства по-силно въздействието на музиката.
Красиво и искрено общуване – това е танцът. Танцьорите общуват с телата си под звуците на музиката и много често просто притварят очи, за да задържат магията по-дълго. Ако това е танго, в него водещ е мъжът и тогава дамата получава безкрайна енергия, затваряйки очи.
Има дори танц, който задължително се изпълнява със затворени очи. Танцът е кизомба – страстен африкански танц, създаден в Ангола. Танцовата двойка изпълнява бавни и леки движения, пресъздавайки романтичната емоция на нежната музика. А затворените очи помагат на танцуващите да се потопят в себе си и в другия с тяло, с движения и да обменят енергия, без да се влияят от външни дразнители.
Днес в големите градове ежедневието е толкова шумно и стресиращо, че всеки от нас изпитва нужда да избяга и да послуша друго: шум на вълни, птичи песни, шумолене на листа, песен на щурци, звук от поток. Разбира се, има релаксиращи клипчета и аудио дискове, с чиято помощ можем да послушаме такива звуци, но сред истинската природа е съвсем различно.
И ето – отиваме край морето, лягаме на пясъка и затваряме очи. Или пък в планината – тревата ни примамва да седнем и да се порадваме на цялото многообразие от звуци отново със затворени очи.
Чувстваме се добре и искаме да удължим мига, усещането, че сме част от нещо голямо и вечно и че нашите тревоги и проблеми нямат особено значение. После отваряме очи със съжаление, че всичко е свършило, но и с надеждата, че можем пак да го имаме.
Да не забравяме и силата на словото. Да слушаме поезия със затворени очи – усещането е сравнимо само с нежното докосване на партньора ни по време на танц, с лекия морски бриз, със страхотния вкус на любимата торта, със страстната целувка и още много приятни моменти. При всички тях затваряме очи, за да ги съпреживеем по-дълбоко и да ги почувстваме не толкова с очите, колкото със сърцето.