Много момичета и жени чакат принца на белия кон. Някои от тях вече са го намерили. Други не се надяват да го открият скоро. Може би защото осъзнават, че те самите не са принцеси. Но понеже жените са романтички, всяка тайничко се надява той да се появи един ден.
Трябва да започнем оттам, че бели коне са яздели в миналото коронованите лица. Бели коне се яздят и на различни паради. Но на първо място на бял кон е влизал завоевателят на завладения град. Белият кон се превръща в символ на красота, величие и слава. Високо уважаваните рицари са яздели бели коне. Величие, благородство и слава – това олицетворяват открай време белите коне.
Но защо принц? Може би защото подсъзнателно всяка жена иска до себе си благороден, галантен, възпитан, с добро потекло и финансово стабилен мъж. И да е тайнствен. И красив. И … изобщо, да бъде идеален.
Затова жената иска принц на бял кон. За да бъде обичана, обгрижвана, разбирана, с една дума – щастлива.
Да, такива принцове има, но живеят в невидимия свят на женските мечти. По-скоро само жена, достатъчно мъдра и обичаща, ще види в един мъж с дънки и обикновен пуловер принца на бял кон.
Днес този „принц” е красив, богат, самостоятелен, с чувство за хумор, с готовност да се грижи за семейство, с леко побелели коси и не на бял кон, а евентуално в бял мерцедес. Поне е такъв във въображението на повечето млади момичета.
И понеже идеализираният му образ често се пропуква в сблъсък с реалната действителност, изобщо нужно ли е жените да искат такъв „принц”?
Истината е, че днес жените са „приземили” леко изискванията си за „принц”. Нека да е умен, но не и непременно да е гений. Все пак да е красив, но не прекалено. Да бъде добър, но не и глупав. Да го раздава по-лежерно, но не и да е апатичен. И още много.
Но най-важното – да има чест и достойнство, да бъде готов на всичко за дамата на сърцето си. Точно като рицарите през Средновековието, онези на белите коне.
Да се види в даден мъж „принца на бял кон” не е лесно. Всеки мъж е уникална личност и притежава не само положителни, но и отрицателни качества.
Ако сме по-наблюдателни, ще разпознаем нашия принц в мъжа до себе си по следното:
– Грижи се за нас и двамата обичаме да правим дребни неща един за друг.
– Искрени сме и можем да си споделяме всичко.
– Спокойни сме с него и можем да бъдем себе си.
– Гледаме на връзката си по един и същ начин.
Ако съжаляваме, че не сме срещнали принца на мечтите си, може би просто не сме разбрали, че същността му се крие в неповторимия начин, по който сме обичани от любимия човек.
Няма значение дали ще ни покаже любовта си със 777 рози в Париж, или ще изпие с нас чаша вино след работа.
Дори мълчаливата прегръдка в тъмнината е израз на дълбоката обич на нашия принц, който не е на бял кон, но има голямо и топло сърце.