Защо е полезно да се страхуваме?

Сигурно много от вас като малки са обичали да си разказват страшни истории. И сега повечето деца, а и възрастни четат страшни романи, гледат филми на ужасите или обичат да посещават мрачни места.

Но питали ли сте се каква е причината да търсим плашещи изживявания?

Има страх и … страх

Холандският професор по психология от Университета в Утрехт Джефри Голдщайн твърди, че на хората им харесва да бъдат плашени. Според него обаче да си уплашен и „уплашен” не е едно и също. Той дава пример за фалшив страх например с филм, който е направен точно с такава цел – да плаши. Тогава страхът се изживява по позитивен начин.

Ако обаче ни стресне човек, облечен като страшен клоун, това си е истински страх, защото не знаем какъв е мотивът на такъв клоун да ни плаши.

Голдщайн, който е и експерт по насилието и забавленията, коментира още, че точно тази граница между плашещото и неприятното може да стане много опасна.

С други думи, страшно облечен човек на екрана все пак е приемлив, но ако го срещнем край дома си вечер, няма да се забавляваме толкова.

Защо все пак страшното привлича

Навярно сте чели скоро роман от Стивън Кинг или сте гледали поне един от филмите на ужасите по негови книги като „Капан за сънища”, „Играта на Джерард”, „Гробище за домашни любимци” и др.

Но предпочитанията на хората към страшното не е от днес.

Холандският художник Йеронимус Бош през XV в. запълва с разнообразни чудовища фрески и платна, а век преди него друг художник – Джиото ди Бондоне, рисува адови картини, като тези ужасни изображения могат да се видят и сега по стените на храмовете в Западна Европа.

Днес може и да сме шокирани от видяното, но средновековните хора са разбирали чудесно метафоричния смисъл: това те очаква в Ада, ако не спазваш Божиите закони. Дяволът на Джото, поглъщащ хора, е съвсем ясно предупреждение.

В днешно време надали има много хора, които да се страхуват от Ада. Но такъв тип картини пак са интересни, защото показват артистичността и изключителното въображение на майстора си.

Това дава повод и на учените да смятат, че всъщност хората обичат страшните картини. След многобройни изследвания е установено, че ако на някого покажат две снимки – на цвете и на змия, мозъкът реагира първо на змията. Причината е, че наследеният от предците ни инстинкт за самосъхранение още не е изчезнал.

Социологът Марги Кер обяснява с този съхранен инстинкт и неволното закриване с ръка на очите, когато гледаме нещо страшно. И при измислена страхотия пак усещаме прилив на адреналин, а мозъкът ни произвежда допамин. Допаминът е точно хормонът, който се засилва при влюбване, употреба на алкохол или наркотици. Затова и някои хора обичат това чувство – страха.

Може ли страхът да успокоява

Странно, но любителите на страшни филми предпочитат да ходят на кино с други хора. Така те успяват да задържат усещането за реалност, като сравняват реакциите си с реакциите на другите и показват силата си да понесат видяното.

Проф. Голдщайн прави подобни изводи след наблюденията си върху публика, гледаща филм на ужасите. Точно крещящите и плачещи по време на прожекцията хора излизат видимо доволни от кинозалата, защото са си доказали, че са способни да оцеляват след страшни преживявания.

Докато в реалността насилието не води към щастлив край, то във филмите има някаква възможност проблемът да се разреши. А когато всеки от нас види, че във филма може и да се получи „хепи енд”, започва да вярва, че има справедливост и добро.

Но дори и да няма щастлив завършек, все пак, прочитайки книгата или гледайки филма, затваряме последната страница или излизаме от кинозалата, и всичко свършва. В реалния живот това не е възможно просто така.

И Марги Кер забелязва в своите изследвания, че много хора са спокойни и в добро настроение след гледане на филм с ужаси и насилие. Колкото и абсурдно да звучи, такова е усещането и когато човек излезе от йога клас.

Но е нормално не всички хора да обичат усещането за страх, въпреки че всички си имаме въображаеми страхове, а други от деца са травматизирани.

Защо умереният страх е полезен

Въпреки че никой не харесва чувството на страх, то е полезно чувство и благодарение на него еволюцията на животинските организми никога не спира. „Полезността” на страха се изразява в следното:

• Променя физически мозъка и мобилизира тялото

Когато изпитваме страх, това води до някои промени във функционирането на мозъка. Страховитият стимул – например тъмен силует в пуста уличка нощем – преминава към таламуса, през амигдалата и следва серия от реакции. Хипоталамусът се активира, стимулира хипофизата и се отделя адреналин. Той става причина за повишен пулс и мускулен тонус, учестено дишане. Цялото тяло се мобилизира, за да вземе решение да бяга или да се изправи срещу опасността.

• Води до чувство на удовлетвореност

Всички негативни промени в тялото ни в резултат на страх като притеснение, потене, мускулно напрежение и др. всъщност водят и до чувство на удовлетворение. Дължи се на отделените химични вещества като ендорфини, адреналин, окситоцин, серотонин, допамин.

• Помага за концентрацията

Тъй като мозъкът прави всичко възможно да се избави от стресовата ситуация, той се мобилизира изцяло. Затова под напрежение човек е способен на по-качествена работа, успява да се концентрира и всички неща върши по-бързо, отколкото в спокойна обстановка.

Дори като знак за личностно израстване страхът пред всяко важно за нас събитие ни дава сигнал, че ако го преодолеем и направим правилната първа крачка, можем да напреднем много.

• Засилва желанието за живот

Затова някои хора се излагат на опасности: скачат с парашут, практикуват екстремни спортове или гледат страшни филми. Парадоксално, но хората, участвали във военни действия, споделят, че всъщност тогава са били много щастливи.

Страхът ни прави по-малко раздразнителни и депресирани. И макар че не ни се иска да го повярваме, многократните експерименти го потвърждават.

Разбира се, страхът може да нанесе и сериозни вреди: да изключи адекватното мислене в момента, да влияе отрицателно на хора с фобии или склонни към патологични страхове.

Затова най-добре е да се научим да управляваме собствените си емоции, защото в повечето случаи страховете ни не са свързани с нещо конкретно и страшно.