Изчезналият гроб на епископ Рафаил Попов е открит близо до Одрин

Гробът на един от видните български възрожденци епископ Рафаил Попов, бе открит в „италианското гробище“ на Одрин. Откриването на гроба е точно в период на конфликт между гръцкия патриарх и религиозните власти на България.

Заслуга за откритието имат турският историк Мустафа Гюлтекин и българският му колега Румен Иванов Пловдивския университет. Попов е една от най-важните фигури в независимото българско църковно движение и откриването на гроба му бе посрещнато с голямо внимание в България според турския весник Miliyet.

Как е открит гробът на Рафаил Попов

Турският историк Мустафа Гюлтекин е фотографирал надгробните плочи на историческите гробища в Тракийската част на Турция. Близо до Одрин в така нареченото „италианско гробище“, който се намира в квартал Караагач, се натъкнал на гроб с надписи на кирилица и изобразена епископска тиара. Турският историк, веднага изпратил фотосите на българският си колега историк археолог Румен Иванов, който от своя страна недвусмислено установил, че гробът е на небезизвестният български възрожденец епископ Рафаил Попов.

Конфликт между гръцката и българската православна църква

Откриването на гроба на Рафаел Попов отново съвпадна с период на конфликт между гръцкия патриарх и българските религиозни власти. След като служи на българската общност в продължение на 15 години в Истанбул, свещеникът на Желязната църква Ангел Велков поиска своето пенсиониране по лични причини и се завърна в България. Гръцкият патриарх заяви, че представлява всички православни християни в Истанбул и назначи на поста архимандрит Харалампи Ничев, същият е отлъчен от българската църква за неподчинение. Част от българската общност в Истанбул и българската църква виждат това като санкция.

Кой е епископ Рафаил Попов

Роден е през 1830 или 1831 година в Стрелча като Райно Добрев Попов в семейството на свещеник. В периода 1849 – 1851 година е учител в село Попинци. От 1851 година учителства в Пловдив и същевременно учи при Найден Геров. От следващата 1852 година е учител в село Поибрене. На 24 август 1854 година се замонашва в Карлуковския манастир „Света Богородица“. В началото на януари 1859 година отишъл в Рилския манастир и по предложение на Авксентий Велешки е ръкоположен за дякон. През декември същата година пристига в Цариград. На 3 април 1860 година служи заедно с Иларион Макариополски по време на Великденската акция, когато не е споменато името на гръцкия патриарх.

На 18/30 декември 1860 година участвал в тържественото връчване на акта за уния с Римската църква на архиепископ Паоло Брунони в Цариград. Участвал в посещението на католиците от източен обред, начело с Йосиф Соколски, при папа Пий IX през пролетта на 1861 година, при което Соколски е ръкоположен за архиепископ. При завръщането си в Цариград, на 15 август 1861 година архиепископ Паоло Брунони го ръкополага за свещеник и поема енория в Одрин, който постепенно се превръща в център на униатското движение – в квартала Киришхане отваря врати униатската църква „Свети Илия“ и започва строителството и на храма „Свети Димитър“ в квартала Каик.

След отвличането на архиепископ Йосиф Соколски в Русия на 6 юни 1861 година, източнокатолическата българска църква изпада в крива, но Рафаил, подпомаган от брат си Софроний Попов, успява да овладее положението в Одрин и униатството постига успехи в Малкотърновско. На 10 февруари 1864 години с берат на Високата порта отец Рафаил Попов е назначен за „патриаршески наместник и народен главатар на българите, съединени с Римо-католическата църква“. На 14/28 март 1864 година с декрет на Конгрегацията за разпространението на вярата Рафаил Попов е назначен за апостолически администратор на съединените българи.

На 4 август е избран и на 19 ноември 1865 година е ръкоположен за български епископ в катедралната църква „Свети Йоан Златоуст“ в Цариград от архиепископ Йосиф Назиански в съслужение с архиепископ Мелетий Драмски и епископ Вениамин Неаполски. Епископ Рафаил запазва епископското седалище в Одрин, като по-подходящ от Цариград за център на униатското движение.Брат му Софроний е изпратен в Цариград да ръководи канцеларската работа на общината и да осъществява връзката с апостолическия легат Паоло Брунони.

Две години по-късно, поради голямата нужда от свещеници Рафаил Попов ръкополага брат си за свещеник и го изпраща да се грижи за енорията „Успение Богородично“ в Покрован. През април 1866 година Рафаил Попов предприма обширна обиколка в Македония и Тракия. През 1869 – 1870 година предприема пътуване до Рим, за да вземе участие в заседанията на Първия Ватикански събор, който обявява папската непогрешимост по въпросите на вярата. На 23 февруари 1876 година с последна бележка в дневника си епископ Рафаил отбелязва литургията, която служи сутринта на този ден. След това в отива в Меджлиса. При връщането си има сили само да каже, че във вилаетското управление е бил почерпен с черешово сладко и същия ден умира. В българското общество остава убеждението за отравяне от гръци. Това убеждение се подсилва от обстоятелството, че неговия брат Софроний, мислен да бъде заместник в управлението на българо-униатските дела, умрира внезапно на 19 май 1876 година със същите симптоми. Епикоп Рафаил е погребан в страничния олтар на одринската източнокатолическа епископска катедрала „Свети Илия“.

Източници: milliyet.com.tr, wikimedia.org