Макар че всеки човек си има предпочитания към някои храни, докато други рядко присъстват в менюто му, все пак от време на време може да ни се прияде и нещо по-различно.
Колкото и странно да ни изглежда това, по този начин тялото дава сигнали, че имаме някакъв дефицит. За витамините, че ни липсват, можем лесно да се досетим, ако изпитаме желание да хапнем плод. Но за другите, често неясни желания, е малко трудно.
Дори да не обичаме солени храни, понякога не се прияждат солети, чипс или пуканки. Вярно е, че прекаленото количество натрий във всекидневното ни меню може да провокира изкуствено глада за солено.
Но от друга страна, организмът ни може да страда от липса на йод или хлор. Хлор има например в гъбите, соята и аспержите, а йод ще намерим в целината, маслините, доматите, орехите.
Да не подминаваме и възможността желанието ни за солено да се дължи на отслабнал имунитет.
Ако ни тегли към сладкото, явно сме нервно изтощени. Глюкозата, която се получава от преработката на сладки неща, влиза в състава на адреналина – хормон на стреса. Ето защо при напрежение и преумора организмът изразходва бързо захарта и иска повече.
Може да ни липсва и магнезий. Можем да си го осигурим от суровите ядки, кафявия ориз, спанака, тиквените семки, тофуто и др.
Все пак не трябва да прекаляваме например с тортите, защото в тях има много въглехидрати. По-добре е да се задоволим с малко черен шоколад, няколко фурми или лъжица мед.
Много често гладът за кисело е знак, че е понижена киселинността на стомаха ни. Дори е вероятно да сме застрашени от гастрит, защото точно при него е недостатъчно производството на стомашен сок.
Гладът за по-силни подправки и люто, ако по принцип не ги обичаме, ни дава сигнал, че имаме нужда от стимулиране на храносмилането.
Друго, което може да означава, това е нарушен липиден обмен и повишен лош холестерол. Лютото разрежда кръвта ни, прочиства съдовете и помага мазнините от организма ни да бъдат изведени.
Може би тялото ни се бори с някакво възпаление, а активните вещества в пикантните съставки успокояват евентуалната инфекция.
Трябва да се замислим дали пък не ни липсва сяра. За целта можем да хапваме по-често лук, чесън, карфиол и зеле.
При силно желание за мазна храна можем да предположим, че имаме нужда от полезни мазнини – например Омега 3, или пък страдаме от недостиг на калций.
За да си набавим полезни мазнини, е добре да консумираме риба, ленено семе, орехи, масло.
Храни, богати на калций, са млечните продукти, тъмните листни зеленчуци, таханът, бобовите растения, сусамът и др.
Прияде ли ни се хляб или някакъв друг продукт с много въглехидрати, сигурно серотонинът в организма ни е малко. Затова искаме въглехидрати – те повишават енергията.
За да се справим, добре е да включим в менюто си подходящи храни с протеини заради среднощния глад и такива с по-нисък гликемичен индекс. Сред тях са соя, леща, орехи, ябълки, пълнозърнести спагети, кисело мляко, фъстъци и др.
Винаги може да изпитаме желание за всякакви храни, които често са нездравословни. Не трябва обаче да се чувстваме виновни, ако не можем да устоим на изкушението. Организмът ни се саморегулира, а това ни гарантира, че ще имаме добро настроение и ще бъдем здрави.