Какво е Амигдалата или детекторът за заплахи на мозъка
Какво се случва, когато решите окончателно да спрете захарта? Настъпва паника. Всички алармени камбани започват да бият. Как така, няма да ядете повече захар? Центърът на мозъка за борба или бягство влиза в действие. И в крайна сметка, уж правите нещо добро за себе си, а получавате стрес.
Това е причината много хора да не успяват никога да спрат захарта. Те се връщат към нея дори несъзнателно, за да се успокоят. Някои области в мозъка вече са свикнали до такава степен със захарта, че започват да „протестират” срещу вашите забрани. И вие се предавате, но ако бяхте по-търпеливи и волеви, мозъкът ви първи щеше да се „предаде”.
Да видим как се задействат тревожността и стресът, които понякога изпитваме. Мозъкът ни е разделен на различни мозъчни области, една от които е амигдалата – две бадемовидни структури. Тя участва в контролирането и обработката на различните емоции, включително агресия и страх.
Амигдалата – детекторът за заплахи на мозъка
Наричаме я често „емоционален мозък”, защото с другите си функции тя е нашият механизъм за борба или бягство. Решавате, че искате нещо много силно. Вашата амигдала подозира, че има опасност и „скача” на „барикадите”. Предупреждава определени части на тялото ви, че е време да предприемат действия. Бягство или битка? В праисторическите времена, когато хората непрекъснато са били подлагани на опасност, тази нейна функция е била ключова.
Можем да неречем амигдалата още нашият „вътрешен пазач”. Питате ли се защо? Всяко ново предизвикателство, възможност или желание предизвиква определен страх в мозъка. При всяка промяна амигдалата „бие камбаната”, така че тялото ни влиза в режим на стрес.
И колкото по-голяма е промяната, толкова по-стресирани и тревожни се чувстваме. Амигдалата ще се опита да ни спре. Започваме да мислим за провал, загуба и страхът ни парализира. Какво всъщност се случва? Когато амигдалата е активна, тя стопира рационалното ни мислене. Емоциите ни се задействат, вместо креативността. Губим, още преди да сме опитали.
Защо тревожността има надмощие?
Ако живеехме в идеален свят, нашият емоционален и рационален мозък щяха да бъдат в баланс. Щяхме да превключваме бързо между страха и спокойствието. Нямаше да се паникьосваме и да изключваме рационалното мислене.
Замислете се колко конфликти биха могли да бъдат избегнати, ако се уповавахте на разума в моментите на гняв, на стрес, на страх? Колко често блокирането на рационалното мислене ви е изигравало лоша шега и се е налагало да се извинявате за поведението си?
Когато тревожността се превърне в „навик”, тази част на мозъка, която отговаря за нашите решения и избори, е компрометирана. Ние губим връзката с другите и отказваме да видим общата картина. Излизаме навън, за да „воюваме”. Имаме чувството, че сме сами срещу всички.
Но не това е най-лошото. Страхът ни кара да взимаме решения, които всъщност не искаме и да правим избори, които ни пречат. Започва да страда здравето ни – и психическото, и физическото и всичко това произтича от прекалено активната амигдала.
Възстановяване на баланса
Добре, изброихме какво се случва, когато този „тревожен” заек изскача при всеки повод. Разбрахме и защо това ни пречи. Но как да възстановим баланса, така че да успокоим своя „тревожен” мозък?
1.Спрете сладките храни
Тук вероятно ви загубихме за каузата? Ако това е така, помислете как се чувствате всеки път, когато прекалите с бързите захари, но честно? Не се ли чувствате прекалено емоционални и тревожни? И това съвсем не е само от бързото покачване на кръвната захар.
Запомнете, че докато консумирате ежедневно сладки храни, вие ще активирате вашата амигдала. Това няма да ви позволи да намерете своя баланс. Само се замислете какво изпитвате след дори един ден на въздържание. Нямате търпение да напълните хладилника с въглехидрати, нали?
Може и да не се вярва, но захарта пречи на емпатията ви, влошава отношенията ви с другите и ви кара да се затваряте в себе си. Звучи невероятно, нали? А толкова апетитно и „невинно” изглежда.
2. Дайте почивка на мозъка си
Всеки ден отделяйте време за себе си, през което не правете нещо. Гледайте в една точка и се опитайте да спрете мислите. По този начин позволявате на мозъка да си почине, тялото да се отпусне, а самите вие да се изпълните с позитивизъм. Медитацията е чудесен начин да направите това.
Дайте си сметка колко време отделяте да се тревожите без причина, да се страхувате, без да сте в опасност и да страдате без повод. И мислите ни имат силата да ни карат да изживяваме тревогите и страховете си, сякаш са истински. Е, вече сме си навредили достатъчно.
3. Пийте магнезий
Слушаме го от рекламите, четем за него в интернет, но продължаваме да го избягваме. Когато сте стресирани и тревожни обаче, бързо намалявате запасите от магнезий. Това ви кара да се чувствате още по-стресирани, гневни и сприхави.
4. Поемете отговорност
Да, разбрахме, че за всичките ни беди е виновна амигдалата, но също така знаем, че отговорността за действията ни е наша. Тя е част от нас и ако си върнем контрола, ще контролираме и нея.
Можете да я обвинявате, но това няма да ви помогне. Тук волята и разумът са нашите „съюзници”. Изборите са наши, решенията са наши, животът е наш. Налага се да поемем отговорност за всичко, което правим и от това зависи дали ще намерим баланс. А както казахме, без баланс животът ни ще бъде хаотичен и нещастен.
5. Залъжете старите навици
Знаем, че нещо ни вреди, но не можем да спрем да го правим. Как да излъжем самите себе си? Не е толкова трудно, колкото звучи. Просто създайте нови навици и им придайте привлекателност, като постоянно мислите колко са чудесни и как добре ви влияят.
Запитайте се какви бихте искали да бъдете. Сега си представете, че сте точно такива. Лъжете себе си колкото е нужно. Това в един момент ще проработи.
6. Не придавайте голямо значение на целите си
Вместо да мислите колко важна е целта ви и как от нея зависи едва ли не всичко, я „раздробете” на парчета. Не мислете за нея като за нещо грандиозно. И, о, чудо, вашата амигдала ще бъде „приспана”.
Колкото по-голямо значение придавате на нещо, толкова по-силно ще бият вътрешните ви „камбани”. Намелете бдителността на амигдалата и тя няма да контролира живота ви.
