Всичко, свързано с живота на пчелите, е интересно. Тези малки неуморни насекоми според геолозите обитават планетата ни над 150 млн. години. Да се занимаваш в древен Египет с пчеларство, бил доходен и почтен занаят, а фараоните дори си позволявали да наричат себе си „повелители на пчелите”.
Няма човек, който да не е опитвал пчелен мед и да не е наясно с полезните му свойства. Но знаем ли как той достига до нас в този вид? Как го правят пчелите и каква е организацията им на работа и на живот? И да, и не. Вероятно има още неизвестни факти около пчелите – тези малки превъплъщения на богинята Артемида според митологията.
Освен че могат да летят по-високо и от връх Еверест, както твърдят от National Geographic, всичките 19 200 вида пчели са уникални създания.
Когато е без товар, една пчела може да развие скорост до 65кв/ч. Четирите й крила правят 11 400 движения в минута. Всяка пчела от кошера посещава до 1000 цветя на ден, като е възможно да достигне и повече.
Само за 30г мед пчелата трябва да направи повече от 1600 полета, като всеки един може да бъде до 10км.
С две супени лъжици мед „гориво” пчелата е способна да обиколи един път земното кълбо. А за производството на 1кг мед пчелите летят на разстояние, което е равно на почти 5 обиколки на Земята.
Пчелите имат 5 очи, две от които са по-големи и са сложни, а останалите са прости. От своя страна сложните очи се състоят от хиляди отделни очи, наречени оматиди. При търтеите те са най-много – до 10 хил., а при майката – най-малко, до 4 хил. Пчелите-работнички имат от 4 до 5 хил. оматиди.
Простите очи изпълняват спомагателни функции, подпомагайки общата светлочувствителност.
Очите на пчелите възприемат ултравиолетовите лъчи, невидими за човешкото око. Насекомите виждат по-добре на близки разстояния и различават добре само 3 цвята: жълт, бял и син.
Обонянието на пчелите е изключително прецизно. Те имат 170 рецептора, с които разграничават стотици видове цветя. Могат дори да определят дали дадено цвете има нектар или полен.
Всички направени научни изследвания показват, че пчелите са интелигентни насекоми. Макар че мозъкът им е колкото сусамено семе, пчелите се ориентират отлично и запомнят най-различни образи, цветове и обекти.
Специалисти от Университета „Джеймс Кук” проучват хранителните навици на здрави пчели и на такива, заразени с Nosema cerana – чревен паразит. Те откриват нови доказателства за невероятната интелигентност на пчелите, като дават различни видове цветен прашец на двете групи. Оказва се, че заразените пчели живели по-дълго, защото избрали по-питателен полен. Здравите пчели не показали някакви предпочитания.
Не е ясно по какъв начин пчелите различават качеството на полените, но е ясно, че ще посещават онези цветя и посеви, които са по-полезни за тях, а съответно ще създават и по-качествен мед.
Танцът е основната форма на комуникация при пчелите, като това може да става и при пълен мрак. Характерният танц на кръгове или осморки дава изчерпателна информация за пашата по отношение на посока, вид и разстояние.
Пашата до 100м се обозначава с кръгов танц, до 6км – с осморки. При по-далечна храна пчелите танцуват по-бавно. Посоката зависи и от ъгъла спрямо слънцето. Така се сигнализира и за опасности, ако кошерът е останал със слаба охрана.
Танцът може да бъде и в прави линии. Ако те сочат горната част на кошера, тогава пашата е по посока на слънцето, а към долната част – в противоположна посока.
Тъй като слънцето се движи и променя местоположението си с 1° на всеки 4 мин., пчелите вземат предвид и това. Докато описват посоката, ъгълът се премества с 1° на запад на всеки 4 мин., а те отчитат това.
От продължителността на танца и броя на вибрациите става ясно и разстоянието до цветята, а не само посоката. Така пчелите-разузнавачи дават своите сведения на останалите пчели, които тръгват на път, запасени с нужната енергия за това разстояние.
Пчелите се размножават чрез партеногенеза, което означава, че жизнеспособни индивиди могат да се развият от неоплодени яйцеклетки. В колонията от пчели царицата или майката е единствената плодовита женска. Основното си задължение – да осигури нови поколения пчели, тя осъществява чрез снасяне на до 2000 хил. яйца дневно. Самото чифтосване става само веднъж с т.нар. „брачен танц”, когато няколко търтея оплождат майката. Тя снася всяко яйце в отделна клетка на пчелната пита и избира кои от яйцата да бъдат оплодени и кои не. От оплодените се раждат работнички, а от неоплодените – търтеи.
Ако по някаква причина майката загине, може и някоя от работничките да снася яйца. Те обаче ще останат неоплодени, защото работничките не могат да се чифтосват. От тях ще се раждат само търтеи, а не и работнички и в един момент семейството ще загине.
Въпреки важната си репродуктивна функция, майката не взема всички важни решения в пчелното семейство. Пчеларите все още не знаят как по-точно става разпределението на работата в пчелното семейство. Счита се, че всичко става чрез общуване между всички: майка, пчели-работнички, гледачки, пило.
Младите пчели първо се грижат за пилото, после изграждат питите и стават пазачи, като едва след 18-ия ден от раждането си излизат извън защитения кошер да събират прашец. Последната стъпка ускорява стареенето им.
Задачата на пчелите стражи е да пускат в кошера само индивиди от семейството. Те ги различават безпроблемно, защото всяко семейство си има характерна миризма, която се отделя от Насоновата жлеза.
През лятото пчелите живеят 45 дни, а през зимата – 6-9 месеца. Мъжките пчели, търтеите, живеят най-много – 60 дни. След като изпълнят задачата си да оплодят майката, биват изхвърлени от кошера, освен ако майката не умре или остане неоплодена.
Срещайки се на всички континенти без Антарктида, пчелите играят изключително важна роля за опрашването на 84% от растенията и плодните дървета. За съжаление в последните години те постепенно измират поради замърсяването на природата. Ако изчезнат съвсем, според Айнщайн човечеството ще оцелее само 4г. живот след това. Затова трябва да направим всичко възможно това да не се случи и да не загубим тези наши добри помощници – пчелите.