От пеницилин, до захарин, тези случайности изиграха важна роля и направиха възможни едни от най-полезните за човечеството изобретения.
По средата на експеримент със стафилококова бактериална култура през 1928 г. Александър Флеминг си взима кратка почивка. Когато се връща, с изненада открива, че на повърността с плесен няма бактериален растеж. Така стига до заключението, че всъщност мухълът спира разпространението на бактериите и ги унищожава.
Това изненадващо откритие го мотивира да започне експерименти с пеницилинов мухъл. Макар самият той да е сигурен в широкото му приложение в медицината, дълго време не успява да предизвика интерес. Едва през 1945 г. откритието на Александър Флеминг получава широко приложение и по-късно става причина за създаването на редица други лекарства, спасили милиони животи по света.
До 1844 г. „смешният“ се газ бил използван само за развлечение по панаири и партита на висшата класа. По време на едно от тези партита зъболекарят от Кънектикът Хорас Уесл забелязва, че един от доброволците, вдишал азотен оксид, се препънал и паднал лошо. Въпреки че наранил сериозно крака си, той не усещал никаква болка. В по-късен разговор с него зъболекарят разбрал, че той дори не си спомня какво се е случило.
Хорас Уесл решил да приложи „смешният“ газ по време на дентална процедура. Пациентът не усетил нищо, докато му вадят зъба. Станало ясно, че азотният оксид премахва болката и улеснява зъболечението.
Година по-късно след редица успешни дентални процедури, Уелс решава да демонстрира откритието си в Масачузетската болница, но пациентът извиква от болка в средата на лечението. Зъболекарят е наречен мошеник, но дори това не го спира да продължава с експериментите. През следващите години Уелс се пристрастява към хлороформа и етера и се самоубива.
В средата на миналия век, мидицинската общност започва също да прилага азотния оксид и поставя началото на нова ера в медицината и стоматологията.
През 1879 г. Константин Фалберг отива на вечеря, след като през целия ден е изучавал производни на каменовъглената смола. Храната обаче му се сторила със странен вкус, особено сладка, а причината се оказала неизмитите му ръце. По-рано той бил разлял химично съединение върху ръцете си, което подсладило изненадващо вечерята му. Освен това, подсладителят се оказал без калории. Резултат от това бил тайно патентован и добил известност като захарин.
След края на Втората световна война самоукият инженер Пърси Спенсър проучвал други приложения на магнетрона, който генерира микровълни за радарните системи. Докато стоял до устройството обаче, бонбонът с фъстъчено масло в джоба му започнал да се топи. Малко след това е създадена микровълнувата фурна.
Днес откритието на Пърси Спенсър се използва за по-нататъшни изследвания в областта на радарите и магнетронните технологии. Използват се различни дължини на микровълните, за да се следят метереологичните условия. Други радарни технологии пък показват морското равнище с точност до няколко сантиметра.
Подобно на много изобретатели, Томас Адамс търси иновации в почти всичко, но неуспехите му се оказват повече от успехите. През 1860 г. той решава да закупи огромен запас от вечно зеленото тропическо дърво, наричано чикле с надеждата да създаде синтетична алтернатива на търговския каучук. За начало се опитал да изработи играчки, обувки и велосипедни гуми, но с неуспех.
След многото неуспешни опити унилият изобретател сложил парче от чикъла в устата си и му харесало. Спомнил си за любовта на Санта Анна към дъвката и решил да използва излишния запас от дървото, за да направи няколко тестови партиди от собствената си дъвка. Най-накрая постигнал успех.
По време на Втората световна война инженерът Джеймс Райт опитва да създаде евтин заместител на синтетичния каучук. Той смесва борна киселина и силиконово масло и получава вещество, което се изпъва, подскача и притежава доста странна функция: когато го оформите като лист хартия и го залепите за вестник или комикс – се превръща в чудесно тяхно копие.
Въпреки че изглежда интересно, откритието не успява да замести синтетичния каучук. По-късно е преименувано на „глупава шпакловка“ и се продава в цветни пластмасови яйца за забава на децата. След като става хит сред децата, откритието е получава редица други приложения.
През 1987 г. лекарите от Ванкувър Жан и Аластер Карутерс случайно откриват удивителните свойства на токсина, които го превръщат в абсолютен хит в козметичната индустрия. Двойката използва малки дози от него за лечение на спазми на клепачите и други нарушения на очните мускули, но по време на една от интервенциите става ясно, че бръчките изчезват моментално.
Един от пациентите настоява да инжектират не само клепачите, но и челото му с бутилинов токсин. Когато Жан пита защо при положение, че няма проблем с челото, пациентът споделя, че по този начин изчезват и бръчките.
През 16 век холандски капитан на кораб използва топлина, за да концентрира виното, което улеснява неговото транспортиране. Идеята била да добави вода, след като то транспортира и така да го възстанови до първоначалния му вид.
Като резултат от това той открил, че концентрираното вино е по-добро. За кратко откритието се превръща в хит и получава името си „ракия“. Така дори и след няколко питиета, барманите разбирали лесно какво им поръчват.
През 1856 г. Уилям Перкин се опитвал да открие лекарство за една от най-смъртоносните болести в света – малария. Докато провеждал експеримент в лабораторията си, по невнимание той създава лилавия цвят. Скоро Уилям забравя за лекарството за малария и създава производство на синтетични багрила.
„Щастлив“ инцидент по време на експериментите на химика Джон Уокър през 1826 г. става причина за откриването на кибрита. По една случайност той открива, че дървените клечки, с които разбърква определени химикали, избухват в пламъци. По някои от клечките имало засъхнало вещество, което трябвало да премахне, за да ги използва повторно. При опита му да направи това обаче, клечките се възпламенили. Така човечеството се сдобива с „вълшебната“ клечка.
Интересно какъв би бил животът ни без всички случайни открития, поставили началото на нови и нови постижения в света на науката и медицината.