Направо не е за вярване колко суеверни си оставаме и днес, макар че живеем в технологичен свят и сме уж много по-умни и интелигентни от далечните си предци. Но чукаме на дърво да не чуе Дяволът. Изливаме вода пред детето, когато тръгва в първи клас, за да му върви по вода. Очакваме нещо лошо, ако черна котка ни мине пътя. Дори сме сигурни, че не сме си взели изпита, защото не сме с късметлийската си гривна.
Някои суеверия наистина звучат доста абсурдно, дори смешно. Но някак си са ни ги втълпявали от малки и ние ги спазваме и като големи, ей така, за всеки случай.
В културите на различните народи има различни суеверия. Някои от тях са специфични само за дадена страна, а други, като числото 13, са смятани за носители на беди навсякъде.
Очевидно е, че повечето суеверия произлизат от различни религии, тъй като са свързани с невероятни и дори магически събития. Други са се породили от случайна подредба на случки и асоциации, а при трети е забравено тяхното първоначално значение, но хората продължават да им вярват.
Въз основа на това могат да се посочат няколко причини суеверията да се настанят толкова трайно в живота ни.
Съществуват събития, които не са известни за хората, но те вярват в суеверията, свързани с тях по някакъв начин.
Например за чукането на дърво се знае, че води началото си от древни времена. Много индоевропейски народи са вярвали, че в дървото са скрити надарени със свръхсили духове. Когато човек почука на дървото или го погали леко, ще получи благословията им.
Интересно е и действителното обяснение на суеверието за счупеното огледало. И до днес хората вярват, че счупена чаша или чиния може да носи щастие, но да счупиш огледало – не. Чакат те 7г. нещастие.
Произходът на това суеверие трябва да търсим назад във времето, още в Древен Рим. Тогава имало доктори, които били едновременно психолози и мистици. Те използвали огледала, с които „определяли” здравето на пациента. Той трябвало да се огледа в два съда, пълни с вода – единият бил обикновена чаша, а другият – огледален. Ако отражението било размазано, човекът се считал за болен. Но ако огледалото се счупело, докато докторът преглеждал, това било на много зле. Болестта щяла да продължи цели 7г. Това според римляните било времето, за което тялото се пречиствало напълно.
Много пъти, ако няколко събития ни се случат за кратко време едно след друго, по-вероятно е да ги свържем с някакво вярване, а не да потърсим логическата причина за тях.
Представете си следната ситуация. Тръгвате за работа, но се връщате за ключовете си. На излизане пред входа ви минава пътя черна котка. Веднага ви жегва нещо, че няма да ви върви. Така и става. Вземате си кафе от близкия автомат, но някой ви блъсва и го изливате върху себе си. А това е само от сутринта. Естествено котката е виновна. Е, малко и вие, трябваше да прекрачите прага не с левия, а с десния крак.
Така сме склонни да обясняваме повечето от нещата, които ни се случват, и ставаме едва ли не фаталисти. Дори си носим дафинов лист в портмонето, за да не остава празно, или кестен в чантата за късмет.
Тъй като много от нещата не можем да си обясним, търсим „помощта” на дадено суеверие, за да имаме някакъв контрол над събитията, носещи беди.
Сред поверията, които ни носят усещането, че владеем положението, са следните:
– да се каже „наздраве”, ако някой кихне;
– да се носи червен конец против уроки;
– да не се оставя чантата на земята – на бедност е;
– да не се минава под стълба – на лош късмет е, за предпазване трябва да се заключи показалеца и средния пръст.
Има, разбира се, още десетки такива суеверия, които някак си ни помагат да си внушим, че контролираме нещата. Но трябва да се запитаме дали имаме полза от това.
Колкото и да отричат суеверията някои хора и да казват, че това са „пълни глупости”, няма как да се отрече магичната им привлекателност, по-голяма от всякакви научни обяснения. И както всяко нещо, от тях има и ползи, и вреди.
– да се чувстваме по-спокойни, по-защитени и по-подготвени за всякакви опасности;
– да увеличим самоувереността си и да подобрим постиженията си.
Например изследователи от Университета в Кьолн след направен експеримент установили, че вярата в късметлийски предмет – четирилистна детелина, чорапи, гривна и друг талисман, повишава мотивацията и води да по-голям успех.
В Университета в Кънектикът според друго изследване жени, които по време на конфликтни ситуации рецитирали псалми, изпитвали по-малко тревожност, отколкото останалите.
– ако излагат на риск
Според учените постоянното повтаряне на нежелани мисли води до обсесивно-компулсивно разстройство. От Университета в Лимпопо, Южна Африка било направено проучване сред шофьорите на таксита. Оказало се, че тези, които са по-суеверни, са по-предразположени да предизвикат инцидент на пътя.
– ако застрашават здравето
Има случаи, когато сме склонни да се доверяваме на магичен ритуал или муска, които обаче не само няма да ни излекуват от нещо или „предпазят” от уроки, но и може да ни разболеят.
– ако водят до фатализъм
Ако спрем да бъдем рационални и се откажем от свободната си воля, повлияни от внушенията на суеверията, това дори може да предизвика психично разстройство.
По-суеверни са обикновено хората, които не са способни да контролират живота си. Ето защо са склонни да спазват всичко, което им диктуват суеверията, нали „така са чували”, че трябва да бъде. Учените смятат, че все пак това е начин да постигнат по-голяма ефективност.
Освен тях има и друга група хора, които вярват повече в суеверия и това са умерено религиозните. Те са по-отворени към неизвестното, но въпреки това правят разлика между вяра и суеверие.
Ако сте сред по-суеверните хора, ще живеете по-дълго, тъй като суеверните хора са по-предпазливи, което установили пък британски учени. Все пак не се подчинявайте напълно на всички суеверия, а действайте по-внимателно и не отдавайте всичко негативно на лошия си късмет.