Всеки в живота си е изпитвал поне един път онова чувство, което го кара да се усмихва без причина и да се чувства истински жив. Любовта! Тя е и сладка болка, и върховна наслада, и летене в облаците, с една дума – истинско щастие.
Но колко пъти сме казвали на любимия човек, че го обичаме? А той на нас?
Много хора се страхуват да кажат заветните и толкова очаквани думи. Други ги повтарят много често, ръководени от свои стратегически планове. Трети изричат често „обичам те” и след години заедно, не забравяйки първата среща, първата целувка и първото признание.
Ако вече сме открили правилния човек, нищо не трябва да ни спира да му кажем, че го обичаме.
Ако сме живели достатъчно дълго със своя партньор, като че ли навикът да сме винаги заедно изключва необходимостта от думите „обичам те”. Те обаче само ще укрепят връзката ни.
Повече смелост се изисква при първото „обичам те”. Някак си и мъжът, и жената искат другият да каже вълшебните думи първи. Всеки се страхува да не избърза, защото признанието в любов прави хората уязвими.
Мъжете осъзнават чувствата си по-бавно и им трябва повече време за емоционална привързаност.
Жените пък преминават от първоначалния интерес към влюбването по-бързо. Те са склонни първи да признаят любовта си, но често страхът, че ще прогонят партньора си, ги спира да говорят.
Често на мъжа е по-трудно да каже „обичам те”, защото:
– След това жената до него ще иска постоянно да й напомня колко я обича.
– Смята, че след тази фраза следва едва ли не доживотно обвързване.
Според психолозите мотивацията на мъжа да каже първи, че обича, е различна от тази на жената. Той просто иска по-скоро секс, защото от праисторически времена мъжете са устроени да разпространяват семето си. Жената пък е по-вероятно да признае любовта си след акта, защото след него очаква вярност и моногамия.
Понякога лесно могат да се объркат любовта и страстта. Човек би могъл да изрече, без много да мисли, че обича партньора си.
Добре е да надникнем дълбоко в себе си и да си отговорим честно на следните въпроси:
– Дали връзката ни не е само сексуална привързаност?
– Пазим ли тайни от партньора си?
– Съществува ли приятелство между нас?
– Чувстваме ли се пренебрегнати?
– Приемаме ли недостатъците на партньора си?
Ако имаме съмнения за силата на чувствата си, не трябва да избързваме с твърде ранно обяснение в любов, защото няма да има нужната тежест.
По-добре да направим следното, за да можем по-лесно да го направим:
– да подскажем за чувствата си;
– да бъдем мили;
– да не чакаме прекалено дълго;
– да не очакваме отговор веднага;
– да не се извиняваме след признанието си.
А ако все пак ни е трудно да изречем „обичам те”, защо пък да не покажем чувствата си по друг начин. Да пътуваме и спортуваме заедно, да общуваме повече, да признаваме грешките си, да не ревнуваме, да се прегръщаме.
Понякога не думите, а грижата и вниманието към любимия човек „говорят” повече.