Влюбването може да се случи на базата на две различни вътрешни състояния – когато се влюбим, водени от липсите на нараненото си его и когато наистина открием в другия това, от което имаме нужда. В първия случай стоварваме всичките си нужди, желания и мечти върху партньора и очакваме той да влети в живота ни като принц на бял кон и да го осмисли, а във втория – просто даваме любов, защото не можем иначе.
В началото на връзката ни е трудно да разберем дали това е любов или емоционална зависимост, защото ентусиазмът ни умопомрачителен и летим на крилете на щастието. И все пак, има някои признаци, които трябва да ни накарат да се замислим какво всъщност се случва.
Открили сте от минали връзки, че сте склонни да идеализирате партньора си да проектирате върху него съвършен образ, който той трябва да покрие. Очаквате да се държи по определен начин, като предварително изготвяте сценарий в главата си. И когато той реагира по различен от очаквания начин, това ви хвърля в паника и ужас. Изпадате в мрачни състояния и ежедневно кроите планове как да „оправите“ връзката.
Отдавате прекалено голямо значение на мнението му и забравяте за своето. Ако той не забележи ваш успех, това го обезсмисля. Имате нужда да ви хвали, напътства и обгрижва непрекъснато. Не чувствате вътрешна пълнота, ако не ви подкрепя и ежедневно не ви засвидетелства внимание и обич.
Мислите ви се въртят само около неговото поведение и отношение. Не се интересува какъв човек е всъщност, а само как се държи с вас. Ако е мил и любящ, си затваряте очите за всички негови лоши навици и недостатъци. Отказвате да видите истината за него, защото е прекалено болезнена.
Ежедневието ви е пряко свързано с партньора, искате всичко да правите заедно и да прекарвате всеки свободен миг в неговата компания. На практика нямате друг живот, освен този с него. Когато останете сами, нищо не ви е интересно и отказвате да се срещате с близки и приятели.
Не се чувствате спокойни и изпитвате постоянна вътрешна несигурност. Изпитвате съмнения в себе си и него. Изпадате в крайни състояния и правите всичко възможно да привлечете вниманието му. Ако той започне да се дистанцира, това ви кара да го обсебвате още по-силно. Когато ви е сърдит, всичко друго губи значение. Не можете да се храните, да спите и да работите нормално.
Ако всичко това ви звучи познато, бъдете сигурни, че не изпитвате любов, а просто емоционална зависимост. И като всяка зависимост, тя ви кара да се чувствате като в „капан“ и изцежда енергията и силата ви. За разлика от нея, любовта ви кара да усмихвате, да бъдете щастливи и да мислите позитивно. Но дори да става въпрос за емоционална зависимост, това не е краят.
Много хора преминават през такъв тип връзки, така че съвсем не сте единствени. Важно е обаче да си дадете сметка, че сте станали зависими от другия и да противодействате на това. Единственото решение не е раздялата обаче. Ако успеете да се отърсите от емоционалната зависимост, може и да откриете под нея любов, която е дълбоко „приспана“ от страховете и болезнения ви опит от минали връзки.
Преди всичко бъдете честни със себе си. Погледнете поведението си отстрани и вижте какво всъщност правите. Дайте си сметка колко време губите в опити да спечелите одобрението на другия, да привлечете вниманието му и да го имате само за себе си.
Опитайте да разберете повече за емоционалните си нужди и да откриете причината за склонността ви към зависимост. Какво ви липсва? Кое в миналото ви кара да обсебвате партньора? От какво се страхувате? С какво този човек ви държи? Задавайте си въпроси и си отговаряйте честно, за да стигнете до същината на проблема.
Научете се да си бъдете самодостатъчни. В началото ще ви е трудно да се откъснете и да повярвате, че можете и без него. Дистанцирайте се, ако трябва, за да се почувствате по-самостоятелни и уверени. Спомнете си за всичко, което ви правеше щастливи преди неговата поява. Срещайте се с повече хора и мислете по-малко за отношенията ви.
Повярвайте, че можете да бъдете щастливи, въпреки всичко и всички. Открийте онази светлина вътре в себе си, която не ви позволява да се загубите. Усъвършенствайте се. Започнете нещо ново. Покажете воля и характер, защото няма кой да го направи вместо вас.
Действайте стъпка по стъпка. Ще се наложи да се отдалечите емоционално, за да осъзнаете собствената си значимост, която не зависи от одобрението на други хора.
Разбирането, че никой не ни е длъжен с каквото и да е и ние сами трябва да се борим за щастието, може да ни даде начален тласък да вземем живота си в ръце. Нашите липси, нужди и мечти са си наш проблем и на никой друг. Това също така ще покаже на другия, че можем да живеем и без него.
Когато даваме прекалено много власт в ръцете на партньора, той може и да злоупотреби с нея. Да идеализираме любовта е също толкова безумно, колкото и да идеализираме себе си. Можем да съхраним чувствата си, само ако станем самостоятелни и удовлетворени от живота си личности. А това означава да имаме свой малък свят, в който се чувстваме щастливи. И ако това налага понякога да се оттегляме в него и да пренебрегваме другия, трябва да си позволим да го правим.
Вместо да се нуждаем от любов и да правим всичко, за да я получим, е по-добре да я даваме самите ние и да сме щастливи от даването. Фокусирайте се върху себе си и своя живот, а не върху връзката. Това няма да означава, че сте по-малко привързани, а че не се налага да се борите за който и да е.