Бакшишът, е малка сума пари, дадена на служител за предоставена услуга, която надхвърля стандартните изисквания. Той е знак на благодарност и признание за отлично свършена работа.
Историята разказва за множество случаи, в които щедри клиенти са оставяли изключително големи суми като бакшиш. Един от най-известните случаи е този на американския бизнесмен и филантроп Чарлс Карпентър, който през 1923 година оставя бакшиш от 10 000 долара на служител в хотел, където е отседнал. Това действие не само че е било изключително щедро за времето, но и е дало началото на множество дискусии относно етиката и значението на бакшиша.
В съвременната ера, със социалните медии и възможността за моментално споделяне на информация, историите за големи бакшиши често стават вирусни.
Пример за това е случаят със сервитьорка от САЩ, която получи бакшиш от 10 000 долара от анонимен клиент. Такива истории вдъхновяват и показват, че добротата и щедростта все още са живи в сърцата на хората. Бакшишът може да бъде и начин за изразяване на благодарност в различни култури.
В някои страни, като Япония, бакшишът не е обичайна практика и може дори да бъде смятан за обиден. В други, като САЩ, той е вграден в културата и икономиката, като често служителите зависят от бакшишите за доходите си. Интересното е, че бакшишът има и своята тъмна страна. В някои случаи, той може да бъде използван като средство за изнудване или корупция. В такива контексти, бакшишът губи своята първоначална цел – да бъде знак на благодарност – и се превръща в инструмент за натиск и несправедливост.
Бакшишът, познат още като чайове в някои култури, е практика с дълга и сложна история. Терминът „бакшиш“ произлиза от персийската дума „бخشش“ (bakhshesh), която означава „подарък“ и има корени в средноперсийския език. С течение на времето, думата е навлязла в много други култури и езици, включително албански, арабски, босненски, български, индийски, македонски, румънски, руски, сръбски и турски, където бакшиш или бакшиш означава „бакшиш“ в конвенционалния западен смисъл.
Исторически, бакшишът е бил свързан с различни социални и икономически практики. В някои случаи, той е бил форма на благотворителност, където просяците в Пакистан, например, са призовавали за бакшиш с думите „бакшиш, баба!“. В други, той е бил начин за изразяване на благодарност, уважение или почит. В Египет, например, бакшишът често се иска отгоре на таксиметровите тарифи и като обслужващи такси от сервитьори, вратари, магазинери, гаражни служители и множество други заети в сектора на услугите.
Въпреки че в някои страни с ендемична корупция бакшишът може да се превърне във форма на подкуп, в много култури той остава символ на добра воля и жест към тези, които предоставят услуги. Интересен факт е, че в някои места даващият бакшиш може дори да поздрави просяка за възможността да спечели заслуга.
Литературата също не е останала безразлична към практиката на бакшиша. Американският митолог Джоузеф Кембъл, например, е описал своите срещи с просия в Индия като „Бакшиш Комплекс“ при първото си посещение в страната през 1954 година. Марк Твен също е отбелязал срещите си с просяци и термина бакшиш в своята публикувана работа „Невинните чужденци“ след като преминал през библейския град Магдала през 1867 година.
Днес, бакшишът продължава да бъде част от много култури, като се адаптира към съвременните условия и обществени норми. Въпреки че понякога може да бъде възприеман като спорна практика, той остава важен елемент от социалната и икономическата взаимодействия в много части на света.
Историята на най-високия бакшиш, оставен някога, е толкова уникална, колкото и самият човек, който го е оставил – Албърт Айнщайн.
През 1922 година, докато Айнщайн е на турне в Япония, той получава новината, че е удостоен с Нобелова награда за физика. В един хотел в Токио, вместо да остави обичайния бакшиш на куриера, който му доставя новината, Айнщайн решава да му даде нещо по-ценно – ръкописна бележка със съвет за щастлив живот.
На бележката пише: „Спокойният и скромен живот ще донесе повече щастие, отколкото преследването на успех и постоянното безпокойство, което идва с него“
Този акт на щедрост не само че демонстрира Айнщайновата философия за живота, но и се превръща в една от най-ценните бакшиши, оставени някога, когато бележката е продадена на търг за 1.56 милиона долара. Този момент е символичен не само заради финансовата стойност, която бележката достига много години по-късно, но и заради личното послание, което Айнщайн е искал да предаде.
Той е известен със своите научни постижения и теории, които променят разбиранията ни за времето, пространството и физиката, но също така и със своя хуманизъм и стремеж към прост и смислен живот. Айнщайн е човек, който е оставил неизмеримо наследство – не само чрез своите научни открития, но и чрез своите лични възгледи и действия.
Този бакшиш е просто един пример за начина, по който той е влиял на света не само като учен, но и като човек. Той ни напомня, че понякога най-ценните неща, които можем да дадем на другите, не са материални.