Колкото и провокативни да са понякога откровенията на Хенри Чарлз Буковски, едно от тях, макар и направено през миналия век, поразява със своята истинност и актуалност. То гласи: „Дори и хиляди пъти да си прав, какъв е смисълът, ако жена ти плаче”.
Това прозрение на често скандалния Буковски съдържа един много силен подтекст: ако обичаме партньора си и искаме да бъдем щастливи заедно, често ще се налага да правим компромиси, за да бъде връзката ни успешна и стабилна.
Според тълковния речник компромисът е „споразумение на основата на взаимни отстъпки”, а специално съотнесен към взаимоотношенията с хората около нас, той е отстъпка от собствените разбирания.
Хората, които са живели дълго време с един и същ партньор, казват, че са постигнали този свой „стаж” благодарение на компромисите. За тези „късметлии” компромисът е отстъпката, стремежът желанията на твоята „половинка” да са на първо място. И макар че това винаги изисква жертва от едната страна, ако искаме да има разбирателство в съвместния ни живот, трябва да правим такива трудни стъпки. Компромис може да се наложи да правим както при разрешаването на ежедневни проблеми, така и при по-сложни ситуации.
Нормално е да имаме различни предпочитания за нещо с партньора си. Все пак сме различни хора и имаме различно мислене. Предизвикателството той или ние да направим компромис, е голямо. Иначе всеки може упорито да настоява на своето или да отстъпи. В единия случай може да се стигне и до скандал, а в другия – пасивната позиция унищожава нашата индивидуалност.
Ясно е обаче едно – ако правим компромисите правилно, то тогава те няма да означават непременно загуба на нещо.
Правилните компромиси изискват:
– да се подкрепяме, обединявайки различията си;
– да сме готови да приемаме чужди гледни точки;
– да правим жертви.
Ако потърсим обща основа и установим приликите в различията, това ще бъде добро начало. След това като втора стъпка нека се опитаме свободно и спокойно да обсъдим идеите си. И накрая – трябва да бъдем готови да променим възгледа си, обмисляйки този на другия, но това не означава, че компромисът трябва да бъде направен с цената на най-важните ни принципи.
Компромисът не е нито някаква загуба, нито проява на слабост. Напротив – показва сила и готовност за жертва в името на любимия човек и съвместния ни живот с него.
И все пак – не бива да злоупотребяваме с компромисите. Те трябва да се правят и от двете страни, за да има баланс. Нали и двамата във връзката са две части от едно цяло. Разбира се, самата връзка между двама души в никакъв случай не е трябва да е компромис, но понякога без него няма изход, а друг път – той е невъзможен.
Интересно е мнението на американския писател и сценарист Никълъс Спаркс, който твърди, че „Бракът е компромис. Това е готовност да направиш нещо за друг, даже ако изпитваш нежелание”. В това е магията на разумния и полезен компромис, който прави партньорите пълноценни сътрудници в една успешна и трайна връзка.