Интересни факти за Луната

Учените отдавна са установили, че Луната е сателит на Земята, а не планета. Освен това има размери колкото ¼ от големината на Земята. Хилядолетия наред бледоликата сестра на Слънцето привлича човешките погледи и поражда много въпроси.

Има много теории и хипотези за възникването й. Остава открит и въпросът защо  виждаме само една и съща част от нея. И защо от 1969г., когато Нийл Армстронг стъпва първи на лунната повърхност, никой повече не се заема с мисия до там.

Луната крие много загадки. Но най-голямата е как въобще се е появила.

Как се е появила Луната?

Според общоприетата научна теория Луната се появява в орбитата на Земята след възникването си на друго място. Някои смятат, че вероятно се е образувала от отломки на космически обект, който се врязва в нашата планета.

Друга хипотеза твърди, че Земята по някакъв начин е прихванала Луната, докато тя блуждае сред Слънчевата система.

През 60-те години на миналия век Уилям Кенет Харман изказва мнението, че Луната се е появила, след като Земята се е сблъскала с друго тяло. Така възниква Теорията за Големия взрив.

Не е ясно обаче как по-точно Луната е „поставена” в орбитата на Земята или поне близо до нея. Нужна е определена скорост в зависимост от теглото й, за да може да се задържи в тази орбита, някой или нещо трябва да й зададе определено разстояние до планетата ни.

Съществува малка вероятност някой случаен обект да улучи точната комбинация от фактори така, че Луната да заеме точното си място по отношение на височина, курс и скорост.

Официалната наука не може да обясни как се е получило това. Не може да обясни и друго. Как така Луната закрива напълно Слънцето при затъмнения благодарение на своята невероятно точна позиция. Още повече, че диаметърът й е 3474 км, докато този на Слънцето е 1 391 016 км. Въпреки това обаче тя блокира всичко без пламтящото Слънце, т.е. за вписването на Луната и Слънцето няма някаква астрономическа причина. И поради това невероятно „съвпадение” само Земята е благословена сред всички останали планети.

Все повече учени напоследък вярват, че в далечното минало Луната е „докарана” от супер цивилизация, за да ни наблюдава. И понеже ние виждаме само 59% от нея, на невидимата  й част иноземните съсредоточават основните си дейности.

През 1960г. Карл Сейгън, известен астроном, изказва такова предположение, а Владимир Ажажа, руски уфолог, твърди, че бази на Луната има и на видимата й част.

Тази хипотеза, макар и различна от официалната научна позиция, напълно обяснява всички неясноти около произхода на Луната. А каква е истината – предстои да разберем.

Сред установените факти за изкуствения спътник има много интересни, пораждащи нови въпроси, но и доказващи любопитството на хората към това, което е на небето.

С какво е интересна още тайнствената Луна?

Много преди нас древните хора установили, че Земята и Луната си влияят, макар че и до днес не е ясно по какъв начин става това. Със сигурност обаче се знае, че с различните си фази Луната може да повлияе на съня. Затова и при пълнолуние се спи най-зле.

Има още много интересни факти за Луната, които правят още по-мистериозна  „сестрата” на Слънцето.

• Луната има по-слабо гравитационно привличане от Земята. Ако на Земята теглото ви е 45 кг, на Луната ще тежите 75 кг.
• Скоростта на Земята се забавя от Луната. Ако я нямаше Луната, денят на Земята щеше да бъде с продължителност само 6-7 часа.
• Едно от неоспоримите доказателства, че хора са стъпвали на Луната, е боклукът, оставен там. Това са цели 200 хиляди килограма – космически чадъри, остатъци от експерименти, парчета от спътници и др.
• Луната всъщност не е бяла, нито бледожълта, а светлосива на цвят. Това е така, защото тя отразява слънчевата светлина. Затова и много снимки на лунната повърхност изглеждат черно-бели, но всъщност са цветни.
• Самата Луна не притежава магнитно поле, но донесените от нея камъни имат магнитни свойства на Земята. Вероятно и там е имало магнитно поле, но е изчезнало поради някаква причина.
• Последното желание на Юджийн Шумейкър, който обучава астронавтите за мисията „Аполо”, било да лети в Космоса. Затова след смъртта му космическият кораб Lunar Prospector взел тленните му останки на 6 януари 1999г. Корабът се разбил в лунен кратер същата година на 31 юли. Макар че мисията му била друга – да открие има ли вода на Луната, изпълнил и последното желание на геолога и изследователя Шумейкър.
• Отпечатъкът на Нийл Армостронг вероятно ще остане на Луната милиони години, защото там няма вятър.
• Космическите скафандри, с които астронавтите били на Луната, на Земята тежали 90 кг. Поради по-малката грация обаче, там теглото им било едва 15 кг.
• По своят форма Луната по-скоро прилича на яйце, отколкото на топка.
• В обема на Земята могат да се поберат 49 Луни.
• През 2020г. учените потвърждават, че в няколко лунни кратера са открили молекули вода. Това постигнали с помощта на специален въздушен инфрачервен телескоп.
• Микаел Моасеф, наречен „скулптор на аромати”, е успял да възпроизведе миризмата на Луната. Използвал за целта лунния прах, полепнал по скафандъра на Армстронг. Ароматът напомня едновременно миризма на сяра и нещо овъглено, примесена с метални нотки.

Нощната красавица Луна все още не е разрила всичките си тайни. Така сме свикнали да я виждаме там горе, че не е зле да се замислим какво би се променило за нас, земляните, ако тя изчезне в един момент.

Ако това се случи, приливите ще започнат да отслабват. Някои нощни животни ще трябва да променят животни ще променят навиците си изцяло. А понеже Луната стабилизира наклона на земната орбита, това щеше да окаже голямо влияние върху климата и сезоните на Земята.

И не на последно място – с изчезването си Луната би ни лишила от красотата на слънчевите затъмнения, когато застане  между Земята и Слънцето.

Така че нека се радваме на лунната светлина, докато можем.