Защо да работим върху проблемите във връзката е по-важно от това да срещнем точния човек
Връзката, която смятаме за „трудна“ може да се окаже по-устойчива от тази, която уж върви с лекота, а в един момент се разпада с гръм и трясък.
Вероятно сте чували, че с правилния човек всичко върви с лекота и не се налага да полагате усилия, да се борите за връзката и да работите над нея? Звучи страхотно, но колко от връзките на приятелите ви са такива и колко от уж перфектните двойки около вас се разделят изненадващо?
Понякога най-трудните ни връзки се оказват и най-успешни, а тези, които сме смятали за идеални, се разпадат. И ако инвестираме не в това да работим над различията си с партньора, а в срещите с „точния“ човек, скоро ще се уморим и ще се откажем да търсим любовта.
Всички искаме връзка, която не ни напряга, не изисква, не ни кара да се замисляме и да полагаме усилия. Тези връзки обикновено изненадващо и за самите нас се изчерпват бързо и ни карат да се чувстваме тъжни, апатични и безсилни. А отношенията, в които непрекъснато се опитваме да даваме най-доброто от себе си, да анализираме недоразуменията и конфликтите, се оказват устойчиви и стабилни.
Защо да работим върху проблемите във връзката е по-важно от това да срещнем точния човек?
1. И двамата се променяте с времето
Дори в началото да сте били идеални един за друг, това не означава, че с времето няма да се промените. Ние непрекъснато се развиваме като личности, променяме приоритетите, очакванията и целите си. Възможно е това, което ни е било достатъчно в началото, вече да не задоволява нуждите ни, да искаме повече или просто нещо друго.
Когато приемем, че сме много различни и осъзнаем, че въпреки това, можем да бъдем щастливи заедно, създаваме здрава основа на отношенията. Това е много по-градивно от обикалянето наоколо в търсене на идеалната жена или точния мъж.
Ето защо е важно следващия път, когато решите, че връзката ви е обречена, да помислите наистина ли е такава. Лесно е да драматизираме и да изпадаме в крайни състояния, особено ако се чувстваме неудовлетворени в други аспекти от живота си.
2. Различията правят връзката по-интересна
Общите интереси наистина сближават, но и отегчават същевременно. Ако сте с един човек 15 години и правите всичко заедно, вероятно в един момент ще се отегчите безумно. Помислете за това, когато изпаднете в „криза“, че другарчето харесва съвсем различни неща от вас.
Когато всеки има различни интереси и знае как да прекарва времето си добре, се радва и повече на партньора. Това е особено важно за дългосрочните отношения. Вместо да се вторачвате в различията и да мечтаете за своето друго аз, открийте какво ви прави щастливи и се забавлявайте сами.
Освен това, точно нашите различия правят връзката ни вълнуваща, динамична и интересна. Предизвикателствата пред вас могат да се окажат градивни и да ви сближат много повече от общите интереси.
3. Когато останете в „трудна“ връзка, проявявате качества, които не сте предполагали, че притежавате
Дори нещата да не се развиват в желаната посока и да имате желание да сложите край, това все още не означава, че всичко е загубено. Вариантите са два: оставате заедно и полагате усилия да се научите да живеете щастливо заедно; слагате край и тръгвате на „пътешествие“ в търсене на идеалния партньор.
Знаете ли колко от двойките, стигнали до сребърна или златна сватба, са смятали, че не са един за друг и нямат общо бъдеще? Ще се изненадате през какво са преминали в името на това да останат заедно. Не казваме, че трябва да правите компромиси, които ви унижават, а че преди да изхвърлим счупеното е по-добре да се опитаме да го залепим.
4. Здравата „борба“ води до по-добра комуникация
Да речем, че смятаме връзката си за идеална и се увличаме по рутината и скуката, живеем си своя живот и дори не се замисляме, че можем да загубим човека до себе си. Разменяме по няколко думи на вечеря, не се напрягаме да задаваме излишни въпроси и мислим само за своите си грижи. В един момент толкова се отчуждаваме с човека до нас, че започваме да се чудим какво изобщо ни е привлякло един към друг.
А сега да разгледаме другия сценарий, в който смятаме, че връзката ни е обречена и това още повече ни мотивира да се борим за нея. Когато партньорът ни се прибере от работа, го посрещаме усмихнати на вратата, показваме интерес към неговите проблеми, слушаме внимателно и се опитваме да го насърчим. И, да, можем да правим това всеки един момент и накрая да се окаже, че точно така сме съхранили любовта и тръпката в отношенията.
Малките битки ни правят по-силни, устойчиви и мъдри. Колкото повече препятствия преодоляваме заедно, толкова по-здрава става връзката ни.
5. Вече знаете всичко лошо за партньора си
Всеки от нас има недостатъци, които другият смята за досадни. Докато се опитваме да променим партньора си, е добре да видим колко от нашите навици го напрягат и въпреки това, той запазва спокойствие.
Лошите черти и лошите навици все още не означават, че трябва да развеем „бялото знаме“. Разбира се, не говорим за такива, които поставят в риск семейството. Но ако те не са фатални и всъщност не вредят конкретно на нас, можем просто да опитаме да помогнем, да посъветваме с подход, разбиране и грижа.
Важно е да помним, че партньорът ни не е наша собственост, че ние не сме му надзорник и че всеки друг, който ще срещнем, ще има недостатъци. Вместо да си събирате багажа, протегнете ръка и покажете, че има изход. А може би преувеличавате отрицателните черти на другия. Спрете да мислите за тях за известно време и ако след това отново ви изглеждат толкова безнадеждни, поговорете сериозно. И пак казваме – преминаването пред различни проблеми всъщност допринася за сплотяването. Основното е да има доверие и лоялност в отношенията.
Ключът е да разберете как можете да бъдете щастливи заедно. Не забравяйте и че борбата има своите граници. Тя не трябва да води до токсично поведение. Всичко останало е преодолимо и си заслужава, стига и двамата да гледате в една посока.
